I ❤ TUSHETI ~ ГРУЗИЯ (2)

Ден 2

Денят започва със закуска на крак - турско кафе, чай и „котори“ – местната версия на „хачапури“ – традиционно грузинско тестено ястие, наподобяващо баница, което се прави от тесто и сирене, в случая от тесто и извара. Събуждаме се, всеки грабва по нещо за ядене или пиене, товарим се в колите и потегляме в по-нататъшно изследване към селата Дартло – Чешо – Парсма – Гиреви, в посока северозапад.

Първото селце по пътя ни е Дартло – едно от най-красивите и големи населени места в Тушети, с редуване на къщи в местен стил (построени от каменна основа и дърво) и високи постройки тип кули. Селото се разкрива още от далечината, гледките са изключителни, а от самото село тръгва пътека нагоре по баира, която води до останки от селото Квавло. Пътят нагоре е стръмен и отнема около час изкачване, но гледките от горе си заслужават.

Подминаваме Дартло и продължаваме към Чешо и Парсма, които са много малки, буквално с по-няколко къщи…

За да стигнем до Гиреви, преминаваме през река Алазани, която за първи път това лято нивото ѝ е спаднало достатъчно, така че да позволява да се премине с кола.

Гиреви (2 250 м) е най-отдалеченото и последно населено място в Тушети преди Кавказката граница с Русия на север. В Гиреви има граничен пункт, в който е необходимо да се регистрираш, ако искаш да продължиш да вървиш на запад към региона Хевсурети (намиращ се също в Грузия). Тук има красиви останки от стара крепост с 5 етажна кула, която се смята, че е построена от семейство „кисти“ (чеченско племе). Зимно време местните семейства напускат региона поради суровите условия, а лятно време се завръщат обратно по земите.

Връщаме се към Дартло, където прекарваме остатъка от следобеда. Самото селце Дартло е сякаш най-цивилизовано, има си свое китно ресторантче, а в самото село се провежда поредното религиозно празненство с опънати трапези по полята, достатъчно храна и пиене и множество тостове, както и конни надбягвания между местните. Младо момче, леко изчервяващ се и добре подпийнал ни предлага да ни повози на кон – това сякаш е често срещан начин на местните да покажат внимание. J

Топим изморени крака в студената речна вода, пием алуди в местното кафене-ресторант и разпускаме след жегата и умората от преходите.

Вечерта се завръщаме в Миргвела, вечеряме местни „хинкали“, пеем песни в акомпанимент с китара. Подготвяме се за следващия ден, в който ни предстои качване до езерото Орети – 2600 м.