След всяко пътуване нещо в пространството се размества. Сякаш пластовете заемат различна честота и нещо в пространството променя своето място. В мирогледа ти светът сякаш е по-наситен.
След всяко пътуване се разкриват и запечатват нови гледки и впечатления. С времето преживяното избледнява и остава усещането, чувството от това преживяване и всеки път нещо, макар и съвсем малко в пространството се променя.
Пластовете се разместват и някоя частица намира нова вселена, в която да изследва – там, където не е била и просто преоткрива с нов поглед. Колкото по-дълго е пътуването, толкова откъсването от ежедневната реалност е по-голямо и вкусът от различното е по-наситен. Сякаш забравяш откъде си тръгнал, за да се потопиш в новото, а когато преживяването се насити, отново се връщаш в копнеж по родното или просто в една друга реалност, в която твоят и новият свят живеят по съседски, виреят там някъде заедно за миг, за два, докато решиш накъде да поемеш. Пренаситен от гледки, вкусове и преживявания, да поемеш по пътя към „дома” или зажаднял за още, да се потопиш дори по-надълбоко и по-надалеч. Независимо по кой път ще поемеш нещо вече е различно в теб и в начина, по-който виждаш света през своето малко, декоративно и цветно прозорче :-) Различно е, защото нещо в пространството се е разместило и светът продължава да си бъде същият, да, поне така изглежда, но нещо е вече малко, макар и много, вече различно…
Преживяванията се натрупват, разстилат и сливат, избледняват с времето или се променят през призмата, но остават усещания – ярки, смътни и те се променят, докато не настъпи мигът за още едно разместване и тогава, поемаш отново по пътя - попиваш, откликваш, наблюдаваш и просто се оставяш на преживяването, такова, каквото е.
