Граничните пунктове са точка на пресечност между хора, култури и религии, усещане за принадлежност към едно или друго. Място на сливане или разграничаване, на преход, вход или изход. Има я и онази междинна територия, която е ничия. Стъпиш ли в нея сякаш и ти ставаш никой, като изплют от едните и от другите, стоиш в нищо-територията и се усещаш никакъв. Има някаква сладост в това усещане. Да знаеш, че стоиш в един рамкиран парцел земя, в който не си рамкиран от националност или друго. Като пространство между наши и ваши или те и ние. Нищо-територия, харесва ми така да я наричам.
Стоя на брега на турско-грузинската граница. Нека не забравяме етикетите, едното е Турция, другото е Грузия, както и границата, която така чинно ти напомня от чия страна се намираш. От турската страна. Улавям залеза в крачка и слънцето, което се изгубва някъде далече в хоризонта към срещуположните брегове. Някъде там е и друга територия, друга граница - България. Мисля си за слънцето и красотата на залезите и изгревите, които никой не може да ни отнеме, защото те са в нищо-територията, никой все още не е успял да ги рамкира, разграфи, подели или раздели, да им сложи табелата "еди коя си територия".
Посрещам залеза и си мисля как небето е винаги отворено за птиците - за всяка една от тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар