Обсерваторията на Гу е едно специално и магично пространство. Място където душата може да приседне и да остави сетивата да попиват, чувстват, съзерцават. Понякога вечер присядам в тишината на утихващия град и изпращам слънцето, което се скрива зад комините на блока отсреща, а облаците (когато ги има) играят по небето и се оцветяват в червено, оранжево или розово. Всеки път е различно, променящо се, магично.
Името се роди някак съвсем
спонтанно и разбира се не от мен, а от едно творящо същество, което винаги ме
зарежда с много вдъхновение и идеи – Гери Григориева, сърдечно ти благодаря! Един ден след поредната
обикновена снимка с телефон, грабнала и запечатала някой божествен залезен
танц, Гери ми подметна нещо за „Обсерваторията на Гу“, някак ми легна на сърце
и така я нарекох – моята наблюдателница на последния етаж, убежището, от което изследвам
света. Не ме питайте дали съм броила звездите, защото не съм, но съм изпращала
стотици прелитащи самолети към незнайни за мен дестинации, махала съм на
заблудените чайки, които живеят някъде наоколо, надзъртала съм в хорските
прозорци и домове, споделяла съм сгряващи за душата мигове с мили хора.
В това така съкровено
пространство, отворено към небето, звездите и космоса, намирам и утеха и
меланхолия, и вдъхновение и самота. Залезите обагрят с топлината балкона. Красиво
е и притихнало. Понякога е величествено и могъщо, друга път е сиво и мрачно.
Също като живота и циклите му, като чувствата и променящите се сезони.
Картините от тази наблюдателница се точат една подир друга, променящи облика
си. Пълниш очите си, защото знаеш, че този миг никога не ще се повтори, че
отминалото никога не ще се върне, че единствено имаме сегашния миг… и той е отминал.
Сутрините са най-свежи. Градът е
все още притихнал и спящ, но птиците свирят своята пъстра симфония. Витоша се
издига на хоризонта, понякога наситено зелена и ведра, друг път забулена в
облаци и начумерена. А слънцето отправя изгревните си лъчи в опит да я
омилостиви. Присядам с чаша кафе, радвам се на свежестта, настройвам се за още
един ден от живота. Даден тук, в този миг, един единствен, защото утре може да
го няма.
Така тази наблюдателница винаги е
отворена за небето, за звездите, за света.
Малката Обсерватория на Гу <3
