ABEL TASMAN
NATIONAL PARK
Ден 8-9 с KIWI
EXPERIENCE
02.01
– 03.01.2012
вторник-сряда
Рано събираме багажа на втори сутрин, товарим се на
зеления автобус и потегляме към пристанището, за да се качим на ферибота и да
се прехвърлим в Picton,
градчето от другата страна, на южния остров. Пристигаме на пристанището и
чекираме багажа си. Качваме се на огромния ферибот и търсим място за сядане.
Има много народ, който щъка навсякъде и търси място за сядане. Настаняваме се в
заведението за хранене и отиваме да си вземем малко читава храна. След като
похапваме, четем книги, пишем в дневници, гледаме направените снимки, и аз
отивам да разгледам сувенирите в магазинчето за сувенири. Взимам някоя и друга
дрънкулка и решаваме да се изнесем на палубата горе, защото от клатенето на мен
започва да ми става лошо.
На палубата е оживено, по краищата няма място,
защото всички са се скупчили да снимат. Времето е усойно – вятър и облаци, а
пейзажът напред оправдава всички неща, които съм чувала за южния остров и
природата му – по-необитаем или рядко населен, дива природа – това което живо
ме вълнува и ако имах възможност бих се впуснала в изследване и пътешествие из
тези пущинаци. Тук разбираш колко наистина си малък и незначителен пред
природните феномени, пред океана, планините, гъстите гори, ледниците, езерата,
изобщо пред тази невъобразима красота, неопетнена от човешки крак.
Гледаме как бавно се приближаваме към брега. Плътно
загърнати във ветровките, вятърът брули лицата ни. Красиво е и някак
самотно-величествено. Няма признаци на цивилизация, просто обширни брегове и
хълмове. Скоро приближаваме пристанището и пътниците започват да събират
багажите си и да се готвят за слизане. Акостираме и бавно в нишка се занизваме
надолу към изхода. Посреща ни надпис за добре дошли.
Вече сме на южна земя. Вълнувам се. Взимаме багажа си и друг автобус на Kiwi Experience ни очаква навън. Бавно групата се събира – стари и нови лица, хора, с които тръгнахме от начало и такива, които сме застигнали по пътя. Сам и Джон са с нас (това е важно J). Натоварваме багажа и бавно потегляме към следващата ни дестинация – Национален парк „Abel Tasman”. Това е едно от най-красивите места, които някога съм виждала и които ще останат запечатани в съзнанието ми. Мисля, че всичко на южният остров ще си го спомням с огромно почитание и носталгия – природа, която не съм виждала никъде по света.
По пътя спираме в градчето Nelson. Времето отново се е променило, сякаш не сме били на студения вятър и облаци преди малко. Сега е слънчево и топло, почти като за плаж. Спираме в Нелсън, което се оказва доста оживено, курортно градче. Много народ щъка наоколо, има движение, млади хора, слънце, бански :-). Спираме за кратка пауза, WC, пазаруване на храна, кафе пауза. Имаме много малко време, но атмосферата на градчето ни грабва – определено място, където си струва да се прекарат няколко дни. Купуваме някои провизии храна, някой и друг сувенир и отново потегляме нататък. Не след дълго излизаме от града и пейзажът за пореден път напълно се променя. От дясно в далечината се вижда някъде вода, а от ляво не след дълго започва да се шири зеленина и да се появяват дървета. Не след дълго навлизаме в националния парк Абел Тазман. Тази нощ ще нощуваме тук, в едно местенце, чието име не помня вече, но като малък курорт, с плаж с невероятно чист, жълт, ронещ се пясък и кристално чиста вода. На пристигане слънцето грее и всички хора, които са се настанили тук са изпосядали на плажа. Пече горещо слънце и децата джапат във водата и се къпят. Мястото е много екзотично (по нашите представи) и красиво. Уж плаж, но много различен като природа и всичко от това, което ни е познато.
Буквално за 20 минути, докато свалим багажа и се настаним в хостела, времето напълно се променя. Слънцето се скрива и става облачно и хладно. За съжаление нямаме късмет да се попечем на плажа, а това е първата такава възможност и просто виждайки преди малко от рейса хората по плажа си представям как януари месец ще се попека под лъчите на горещото слънце. За съжаление нямам този късмет. Оставяме багажа и тръгваме на разходка. Късен следобед е и няма много време, а и сякаш се задава дъжд. Бързаме да успеем поне малко да се разходим. Взимам апарата и отиваме на плажа. Просто е прекрасно – миди и раковини, много различни от тези, които съм виждала (събирам си няколко, макар че е забранено да се изнася каквото и да било от НЗ, но сложих няколко в багажа и си донесох за спомен – българска му работа ли? Не, просто не знам дали някога ще стъпя отново тук); пясък много различен от който и да съм виждала – оранжево жълт, ситен, ронещ се, ЧИСТ; бистра и чиста вода; непозната растителност. Мисля си – това е истината! Няма какво да се впускам в обяснения и думи. Поствам няколко снимки, които говорят за мястото.
След супер зареждащата разходка, откъм гледки и нови впечатления, се засичаме със Сам и Джон и заедно се прибираме към хостела. Вечеряме noodles, и аз отивам да почивам в стаята, да сваля и разгледам снимките. Алекс отива с Фелипе (с когото пак се събрахме някъде по пътя) и още няколко младежа на плажа да пият бира, но скоро биват изгонени от там, от полицай, защото било забранено… whatever…не разбрах бирата или стоенето на плажа, но няма значение – всяко място със своите закони и правила.
На следващия ден сме се записали на 4 часова мини-екскурзия сутринта, след която автобусът ни чака, за да потеглим нататък. Жалко, че не разполагаме с повече време, защото тук си заслужава да се останат поне 3-4 дни. В самия национален парк може да се направи преход за около 3-5 пълни дни, в които се потапяш в сърцевината на парка – редуващи се пейзажи от гори и първобитни плажове. Ние товарим багажа и в рейса и тръгваме за нашата екскурзия. На плажа се засичаме отново с Фелипе, който ще остане тук 2 дни, той се е записал за целодневна екскурзия и тук пътищата ни отново се разделят. Но по-късно ще се срещнем отново.
Чакаме на плажа, където не след дълго пристигат моторни лодки, всяка от които забира своите хора. Качваме се в нашата, мятаме отгоре спасителна жилетка и запрашваме към един от далечните плажове. Има вълнение и лодката се забива рязко във вълните, а после във въздуха. Малко ми идват в повече всички тези разбълничквания по вода, но си струва! След може би 20 минути стигаме до един от плажовете на парка, където ни стоварват на брега.
Разполагаме с 2 часа, в които да направим един от кратките преходи, по един от маршрутите. Плажът се шири във всички посоки, няма такава красота, а пред нас е гората – гъста и дива. Влизаме по пътека навътре в гората и откриваме хостел, където семейства стягат багажи след като са нощували тук, за да продължат прехода си (пеша). Присядаме на бързо да оправим, крака, мокър пясък, чорапи и обувки, след което поемаме по нашия маршрут.
Вървим по пътеката виеща се из гората. Дървета - различни видове, които не са ми познати, всякакви птици; гълъб, в огромен размер, какъвто никога не съм виждала прелита ниско над главите ни – прикляквам, за да не ме отнесе. Пътеката се вие нагоре из гъстата гора, качваме се все по-нависоко и тук там тя ни води към открито пространство, където се разкрива гледка към плажовете – необитаеми и диви, единствено тук-там се виждат каяци, за тези, които правят преходите по вода, а нощем нощуват близо до плажа. Красиво е, усещането не може да се опише. Просто необятна красота.
Наближава времето за обратно и си пробиваме път отново към плажа. Този път бързаме, защото спирахме на много места да гледаме и снимаме. Стигаме до плажа, събуваме се отново боси и докато чакаме да ни вземат, се радваме на последните мигове на това невероятно място. Да, тук определено си заслужава да се дойде за повече време. Не след дълго се появява нашата лодка, която ни забира и поемаме на обратно. Тъй неусетно отминаха 4 часа, сякаш миг откраднат някъде от всичко. Прибираме се на нашия бряг, там ни чака рейсът, натоварен с багаж и хора. Качваме се и потегляме нататък…
Наближава времето за обратно и си пробиваме път отново към плажа. Този път бързаме, защото спирахме на много места да гледаме и снимаме. Стигаме до плажа, събуваме се отново боси и докато чакаме да ни вземат, се радваме на последните мигове на това невероятно място. Да, тук определено си заслужава да се дойде за повече време. Не след дълго се появява нашата лодка, която ни забира и поемаме на обратно. Тъй неусетно отминаха 4 часа, сякаш миг откраднат някъде от всичко. Прибираме се на нашия бряг, там ни чака рейсът, натоварен с багаж и хора. Качваме се и потегляме нататък…
Ето и още снимки:
