Непознати и мистични, каменните градове на Грузия
таят в себе си останки от историята и легендите на тази древна държава.
Разпръснати във всички краища на страната, каменните градове носят своето
туристическо значение, но и очарованието от нещо древно, мистично и далечно в
годините. Всяко място пази своя дух и своята история, до които можем само
мимоходом да се докоснем, в опит да си представим какво е било тогава, някога
по тез места. Единственото, което можем да направим е да ги видим с очите си,
да чуем техните истории, или просто да се оставим на усещанията, които те ни
носят. Да нарисуваме в съзнанието си картината, да съберем пъзела и да се
потопим в приключението.
Най-любимият за мен от всички e:
ДАВИД
ГАРЕДЖА
Намиращ се на границата с Азербайджан, Давит
Гареджа е един от най-запомнящите се, древни скални градове в Грузия, основат
през 6 век след Христа от Давид Гареджели - един от тринадесетте асирийски
монаси, върнали се от близкия изток, за да разпространят Християнството в
Грузия. Представлява манастирски комплекс от около 15 древни манастира,
простиращи се на обширна земя между Грузия и Азербайджан. Местността е полупустинна
и отделена от всякакви признаци на цивилизация.
Два са основните манастири – Лавра (намиращ се в
подножието) и Удабно (на хълма над него). Разстоянието от столицата Тбилиси до
Давид Гареджа е около 70 км, които се минават за около 2-3 часа път, тъй като
пейзажът от градски, скоро се променя в широки полета и пустош без никаква
растителност, само трева и отворени пространства накъдето поглед стига. Пътуваш
така километри, докато пътят се стеснява все повече и става все по-трудно
проходим – просто две ивици от изтъркани гуми и невероятни дълбини, проходими
единствено с джип. В далечината се виждат хълмове и сред тях се таи скалният
град – манастир.
Лавра е лесно достъпен, от пътя се стига право там.
Ако решите да стигнете до Удабно, няма ясни указания, добре че предварително
бях попаднала на информация в интернет обясняваща как се тръгва по една пътека
зад манастира Лавра. Видях група туристи поляци, които се отправиха някъде в
храсталака и решихме и ние да последваме оттам. Пътеката се вие високо и
стръмно нагоре, ако не сте с подходящи обувки, по-добре е да не тръгвате.
Някъде из справочниците пише, че се изкачва разстоянието за 15 минути, аз бих
казала за около 40 минути ходене с добро темпо. На места се налага да си
помагате с ръце, защото е стръмно и трудно проходимо, докато стигнете до
по-добре отъпкана пътека. Изкачвайки се нагоре, виждам хребета, отвъд който
нямам идея какво се крие. Стигам на върха и там се разкрива гледка към
Азербайджан – пустинен пейзаж, обширни земи, пустош навред. В далечината долу
се вижда стадо овце, в далечината в дясно се издига старинна сграда наподобяваща
полуразрушена крепост. До там достъп няма, единствено можем да я съзерцаваме.
Виждам, че хората поемат от тази страна на хребета
в обратната посока – на ляво. Потегляме натам и се оказва, че по цялото
протежение на тясно виещата се пътека са подредени множество скални манастири,
в които някога хората от близките селца са потърсили убежище от турските
нашественици, надявайки се да не бъдат намерени сред пущинака и скалите. За
нещастие биват открити и на това място загиват над 6 000 души. Мястото
носи особена енергия, а по стените на параклисите, църквите и стаите са
запазени фрески и стенописи.
Пътеката се изкачва в далечината и стига до каменен
параклис, на върха на хълма, откъдето се разкрива невероятна гледка – простор,
шир, необятност, красота! От там, пътеката се извива на обратно и поема надолу
към манастир Лавра, покрай пещерата, наречена „Сълзите на Давид”.
Ако идвате насам, си отделете един цял ден, за да имате
достатъчно време да разгледате всичко и да се посветите на невероятните гледки
и странната енергия на това място. Гледката от върха на хребета е просто
незабравима…
