Ден 3 – KIWI EXPERIENCE
28.12.2011
Сряда
Ден три :-)
Кой ден сме? Нещо всичко върви на супер бързи обороти. От вратата за краката или от летището в автобуса и нататък. Ама хич не се оплакваме. Събуждаме се и отиваме да си приготвим нещо за хапване. Всъщност хостелите са много добре устроени тук, с много малки изключения – повечето са чисти, разполагат с добре оборудвана кухня и общи помещения. По-евтино ти излиза да си пазаруваш в супермаркет и да си готвиш. Най-готиното е когато се прибереш след дълъг ден на обикаляне и дейности в хостела, влезеш в кухнята и там гъмжи от народ, всички готвят и мирише божествено – на международна кухня. :-) Сега е рано сутрин и сутрин обикновено е празно, защото ставаме рано, докато народът спи. Тук свикнахме да ставаме в 7:00 като по часовник, защото всеки ден тръгваме рано (поне докато сме на северния остров), за да имаме време да закусим и да си стегнем багажа (ах, този багаж!). Но всеки ден сме на ново и различно място и всяка вечер има разопаковане на багажа, а всяка сутрин опаковане и така безспир. Другото за хостелите тук е, че разполагат със стаи за 2, 4, 6 и 8 души. Двойките обикновено са кът. Ползват се общи санитарни помещения, но има някои готини хостели, които предлагат двойки със собствена тоалетна/баня и си си направо като в луксозна хотелска стая. Damo ни запазва ден за ден спането. Но двойните често са заети и няколко пъти делим стая с 4 или 8 души. Не е зле, но друго си е да имаш малко “privacy”. На четвъртия ден зацепваме, че някои хора се обаждат ден-два предварително и си запазват двойки и докато стигнем – вече няма. Така че бързо се ориентираме и в едно от следващите ни спирания (в Таупо) си купуваме една Vodafone карта – много важен атрибут тук. По телефон можеш буквално да свършиш всичко. Преглеждаме програмата и докъдето знаем къде ще отсядаме звънкаме и си запазваме места – “nice and easy”. Хубавото е, че пътувайки с Кивито на много места ползваме отстъпки в хостелите, както и в екстремните и други приключения.
Та, тази сутрин си правим кафе и закусваме нещо леко. Оправяме отново багажа и рано-рано товарим в зеления автобус, а Damo ни повежда към следващия град и следващата дестинация. Как работи KIWI Experience-a? Качваш се от определена точка – например Auckland и в зависимост какъв PASS си си купил имаш например 20 дни, в които обикаляш по маршрут. В автобуса пътуват хора с различни видове пасове и нещата са на принципа hop-on/hop-off, тоест на всяко едно място можеш да слезеш по пътя и да останеш колкото решиш че искаш (може и изобщо да не се качваш обратно – има и такива :-)) и с каквото време разполагаш и когато решиш да се качиш отново на автобуса към следващата дестинация по маршрута се обаждаш в офиса на KIWI и оттам ти казват от къде ще те забере следващият автобус. Ако пък пътуваш с фиксирано време – караш по предначертания маршрут със същия рейс и същия шофьор.
Ние за сега сме по по-късата схема (18+2 дни) и тези 2 дни тепърва ще решим къде да ги прекараме. Започнахме нашето пътуване от Auckland (северния остров) и приключваме в Christchurch (южния остров), откъдето хващаме самолет за Auckland, а от там летим за Корея, от Корея за Истанбул и от Истанбул с автобус до София. Та накратко това е схемата. Шофьорите на автобусите са и гидове, които съдействат за резервиране на спане и дейности, в избраните от KIWI места, а всеки който иска да се настани другаде е добре дошъл да си го организира и шофьора го/ги закарва и взима до и от мястото на настаняване. И така – всичко точно! :-)
Тази сутрин се отправяме към Роторуа. Град известен
с геотермалните си извори и гейзери, както и културно средище на маорите
(местното население). Какво може да се прави тук? Има нещо, което наричат Polynesian Spa, но ние така и не остана
време да го пробваме, а също предлагат посещение на маорска културна вечер в
селото Тамаки (Tamaki Cultural Evening).
Интересно е начинът по-който водачът ни се опитва да изрекламира културното
събитие – явно с времето се е убедил, че хората е трудно да бъдат запалени за
културните традиции на народите и е поставил фокуса си в описване на манджата и
„кльопачката”, която се предлага в края на вечерта. Впечатлени не толкова от
перспективите за преяждане, колкото от това наистина да се докоснем до корените,
обичаите и традициите на маорите, решаваме, че ще посетим културната вечер –
пък и какъв по-добър завършек на вечерта след няколко дни на бурно препускане и
екстремни преживявания. Записваме се за културното събитие в селото Тамаки.
Все още сутрин, пристигаме в Роторуа и се настаняваме в хостела (X Base) – настаняват ни в една осмица. Хостелът, за разлика от X Base в другите градове, е доста мизерен и нехигиеничен. А и за пръв път откакто сме пристигнали в НЗ времето започва леко да се разваля и да дава признаци на предстоящ дъжд, а както знаем тук започне ли да вали няма много спиране. Оставяме си багажа и имаме цял следобед свободен преди културната вечер. Чудим се какво да правим. Малко сме изморени и недоспали от предните дни и адаптирането (все още), но решаваме, че е грехота да губим време в стаята, за това решаваме да проучим възможностите за дейности (във всеки хостел има стена от брошури с най-различни предлагани “activities”). Всъщност това е първият град, в който отсядаме, откакто сме потеглили – тоест малко цивилизация. :-) Докато се регистрирахме долу, грабнах една брошура за 4 часова екскурзия до градчето “Matamata”, където е заснет филмът “The Hobbit: An Unexpected Journey” (предстои да излезе по кината чак декември 2012). Много ми се иска да отидем или поне на някой от туровете на Lord of the Rings. Решаваме, че ще попитаме долу на рецепция кога започва турът. Взимаме си само фотоапаратите и потегляме на разузнаване. Долу покрай хостела минава бус, на който пише “Hobbiton”. Оказва се, че сме изпуснали буса за около 10 минути. Решаваме, че може на следващия ден да се пробваме, но се чудим, ако се запишем ще трябва да останем още една нощ тук, а хостелът е гаден, освен това ни се иска да си запазим допълнителните дни за по-накрая, за някое наистина хубаво място. Не сме го решили, за това го оставяме за по-късно и се отправяме на разходка из града.
Навсякъде се носи миризма на сяра, някъде по-силна, на други места не се усеща толкова. Центърът на градчето представлява няколко успоредни и перпендикулярни улици, с много сувенирни магазинчета. От всички места, които посетихме тук се намират най-много сувенири и на най-прилична цена, по-надолу по южния остров местата оредяват. Като изключим множеството сувенирчета китайско производство, традиционните и най-купувани сувенири тук са изработени от зелен камък (Jade), който може да бъде открит в специфични реки на южния остров. Тук му казват „pounamu” или “jade”. От него изработват различни украшения във формата на някой от основните им символи: Koru, Pikorua, Hei Matau, Manaia. Това са древни и духовни маорски символи, които носят множество значения. Чрез разкази и притчи, изкуства и дърворезба, маорите съхраняват и предават културното си наследство на поколенията. Израз на това са и тези символи, чието значение разкрива много за ценностите и вярванията на маорите, тяхната култура и идентичност.
*** *** *** ***
KORU
Спирала,
ново начало
Символизира нов живот, надежда, усъвършенстване,
обновяване, ново начало, пробуждане, личностно израстване, чистота, нов етап (в
живота), дух на обновление и мир.
MATAU
Риболовна
кука, талисман, символ на сила и кураж
Символ на благополучие, изобилие, добро здраве,
сила, авторитет и уважение към морето и живота в него. Талисман за късмет и
безопасно пътуване над вода.
PIKORUA
Единство,
свързване, взаимоотношения, вечност
Когато е под формата на осмица символизира силата
на връзката между двама души. Духовното единство на двама души завинаги.
Независимо от пътищата, които поемат в живота си, те ще останат свързани вечно
и ще се връщат един към друг. Символ на лоялност, приятелство и любов. А когато
е с повече извивки символизира също така вечност – връзката между хора и
култури.
MANAIA
Ангел-пазител
на маорите
Символизира митично същество с глава на птица, тяло
на човек и опашка на риба. Счита се за вестител между боговете и смъртните.
Олицетворява духовна сила и се смята за водачът, който отвежда духовете в
небесата.
TIKI
Първият мъж,
плодородие, създател на първата жена
Символизира плодородие, амулет за късмет, който
държи злите духове надалеч. Някои го оприличават на човешки ембрион.
Тези магични племенни символи украсяват деколтетата
и ушите на жени и мъже. Намират се в най-различни форми и размери, изработени
от зелен камък, кост, дърво или метал.
Открих тази страничка, където са описани много
интересно и с повече подробности, разкриващи живота, вярванията и традициите на
маорите: http://www.squidoo.com/maori-symbols.
*** *** *** ***
Минаваме по основните улици и магазинчета и се
отправяме на разходка към правителствените градини: красиви градини с цветя,
зелени поляни, огромни и величествени дървета, крикет игрища, геотермални
извори и др. Разхождаме се из градините и прекарваме време просто седейки на
поляните от чиста и свежа трева. Спокойно е и красиво – никой не бърза за
никъде, хората са някак душевно-спокойни, позитивни и отпуснати. Няма забързано
ежедневие, нито мръсни улици, нито трафик. За сметка на това има много
зеленина, чистота, паркове и градини. Седнали на една поляна наблюдаваме двойка
старчета, облечени в бяло, как играят крикет на игрището в далечината, а близо
до тях ято чайки се припичат по тревата и мързелуват. Идилично!
След няколко часа прекарани из красивите градини,
лека полека се отправяме обратно към хостела. Стаята ни вече се е позапълнила с
придошлите туристи – всеки си оставя багажа и гледа да прекарва повече време
навън. Остава ни около час до културната вечер. След динамичните дни, които
имахме, днешният е добре дошъл – малко забавяне на темпото и посвещаване на
нещо различно от екстремни спортове и адреналин. Оправяме се и слизаме долу
пред хостела, откъдето ще ни вземе автобус към селото Тамаки. Долу сме се
събрали само „ято” жени и Алекс се оказва единственият представител на племето
„мъже”. J
Очертава се да е интересно.
Скоро ще се потопим в един различен свят…
Оставям ви
малко снимки от града и нас
