2016та беше дълга година и казвайки дълга влагам смисъл на трудна година –
за мен. Житейската подредба, която несъзнателно (а понякога и съвсем съзнателно)
си построяваме за живота отново се разбърка, като картите за игра, които
размесваш, за да видиш какво ще ти се падне в „ръката“. Това вече е познато
състояние от последните години, в което знам че може да си представям как искам
да са нещата, но не мога да ги планирам, защото плановете се разпадат, картите
постоянно се разбъркват и „ръката“ в ръката ти се променя, а аз мога само да
чакам какво ще се появи, на което да откликна, да се адаптирам и да продължа с
тази ръка, докато не дойде следващата.
2016та ме заведе в красивия, самотен и меланхоличен пеизаж на Шотландия, за
да ми покаже слънцето, което винаги намира своя път по хоризонта, независимо
коя държава сменя и знае по залез къде да се прибере, домът който е винаги
отворен за него. Някъде по пътищата на Шотландия си спомних, че мечтите могат
да се сбъдват и то без специални условия за това. Спомних си какво е да гледаш
и да чувстваш, да си даваш шанса да присъстваш там където си. Усетих вятъра на
океана, който може да заглуши всяка мисъл в главата и да помете всички вътрешни
съмнения или колебания, защото мощта му те кара да стъпиш твърдо на земята и с решителност
да отстоиш мястото си. Дивите вълни по запустелите плажове ми припомниха колко
самотен можеш да бъдеш, и в това си усещане да откриеш някаква част от себе си,
която е готова да се погрижи за себе си и да те прегърне, да се усетиш благ в
самия себе си и уютен.
2016та ме заведе в Щатите, след десетгодишно „отсъствие“, за да видя брат
ми, и племенниците – за първи път. Пътуване към семейство и подкрепа, в което
открих най-неподправената обич – детската, искрена и първична, безусловна и
истинска. Свързване с детското и в себе си, споделяне, игра. Напомняне, че няма
нужда вечно да сме сериозни, угрижени, притеснени, изнервени. Напомняне, че
децата не знаят граници, и в тази липса на граници те откриват себе си, света и
нас. Това пътуване ми донесе подхранваща енергия за душата, усещане за семейство
и корени и безгранична любов.
2016та ми донесе раздяла, потъване, тъга. Някак незибежно се промъкна между
редовете на живота, за да разклати основите, които се оказаха не толкова
стабилни. С всяка раздяла идва и вглеждането отново надълбоко в себе си. Не че
някога то свършва или спира, но в тези моменти повече от всякога имаме нужда да
се свържем със себе си и открием местата в нас, на които можем да се опрем –
личните ни ресурси. Търсене, навътре, надълбоко, назад. Емоции в цялата им
палитра, от гняв и разочарование, до тъга и смирение. Простото осъзнаване, че
можеш да се чувстваш безсилен, но светът няма да свърши с това, че пътят на
живота продължава със своя си ход, своя си ритъм и ти просто можеш да продължиш
с него, докато болката премине, докато стъпиш отново на крака и се научиш
отново да обичаш.
2016та донесе и професионални и битови грижи. Не може без тях. Все пак е
нужно и заземяващата сила на ежедневните проблеми, които по един или друг начин
ни изкарват от сферата на духовните или емоционални търсения, за да си стъпим
на краката и да се заземим когато ни е нужно. Поредните промени, неочаквани и
непланирани, които разклащат ежедневието. Урок на търпение и приемане на нещата
такива каквито са. Усещането на „мамка му, защо“, но и на „майната му, и с това
ще се справя“. И това, че е важно да бъда честна със самата себе си, независимо
от външните обстоятелства.
2016та беше поредната година на промени и търсене. Търсене на вътрешното и
лично, на себе си в света и себе си с другите и най-вече свързване с онова
странно битуване в себе си на благост и мекота. Бих благодарила банално на
2016та за всички уроци, които донесе, но няма да е искрено. Обръщам се с почит
към пътя изминат и пътя предстоящ, в смирение, и в радост, в тръпнещо очакване
и с надежда за следващата „ръка“ карти.
Винаги има надежда, че следващата ще е „по-добра“! J
