TAUPO, NEW ZEALAND

Ден 4-5-6 с KIWI EXPERIENCE

29.12 – 31.12.2011

четвъртък - събота

На следващата сутрин се отправяме към Таупо – сравнително голям град (около 22 000 души население) разположен на брега на езеро Таупо, в централната част на Северния остров. Движим се по нашия маршрут и тъй като се задава Нова Година, в рейса ни настават дискусии къде точно ще се празнува. Предвидено е в Таупо да прекараме 2 дни и на самата Нова година да бъдем на местенце наречено River Valley, но Damo ни казва, че това е едно много усамотено място (което предлага различни спортни дейности, като рафтинг, яздене на коне и други) с едно единствено място за настаняване, и там няма нищо за правене като за Нова Година (важна подробност за повечето е, че не може да се вкарва външен алкохол). Води се дискусия какво да се прави и дали да не се остане за Нова година в Таупо, защото е по-голям и оживен град, предлагащ възможности за барове и по-оживено прекарване на празника. Пък и ние сме първият автобус от „празничните” и пред нас няма друг, с който да можеш да се придвижиш нататък. Решаваме всички да останем в Таупо. Хората искат да купонясват на Нова година, разбирайте да се напият.

Всъщност важната подробност е че времето се развали още от Роторуа, когато потеглихме сутринта и започна да вали дъжд, който не спираше. В Таупо се предлагат различни атракции, като скачане с бънджи, разни гео-термални басейни, и много други неща, но почти всички зависещи от това дали времето е хубаво или не, но всъщност най-голямата атракция това е един планински преход, който ние очаквахме с нетърпение да направим – Tongariro Alpine Crossing. Това е едно от местата и нещата, които наистина си заслужава човек да види, така твърдят всички туристически сайтове и източници, но и хората го потвърдиха на живо. Това е световно известен и планински преход, който преминава през уникални земни форми и вулканичните върховете на Ngauruhoe, Tongariro и Ruapehu. Еднодневният преход е 19,4 км през стръмни склонове и много променливо време. Поради тази причина достъпът до там се наблюдава стриктно и при не добри метеорологични условия не се допускат хора да тръгват.

Проследихме прогнозата за времето и за наше голямо съжаление не даваше следващите няколко дни дъждовете да спрат и времето да се оправи в Таупо. Всеки ден се изнасяше актуална информация дали преходът ще се състои или не и за текущия ден достъпът до мястото беше ограничен и преходът анулиран. Имахме 3 дни в Таупо, които очаквахме с надежда всеки ден да се пооправи времето, за да можем да направим прехода, но така и нямахме този късмет. Останахме много разочаровани, опитвайки се да се убедим, че ще дойдем пак, за да можем да го минем (я дойдем, я не, знаете как е). Поради лошото време нямаше и други много възможности за правене на нещо по-интересно тук и следващите три дни (включващо и Нова година) прекарани тук ги считаме малко като загубено време. Но ето малко впечатления от мястото:

Изпробваме местните барчета / кръчми. Нищо по-особено или специално, просто приятна атмосфера, народът пие бирички, а има какви ли не такива. Вечер заведенията са пълни и шумни, но се забавляват в английски стил (всеки да интерпретира както разбира) :-).

Мъфини и капучино – кафенета на всяка крачка предлагащи мъфини, пайове и капучино. Всъщност нямат кой знае колко специализирана кухня и ястия, или нека кажем че fast food-a им се състои от бургери и пайове. Пайовете им са особено добри. Има всякакви видове и пълнежи – с пилешко, телешко, месо от сърна и сладките му разновидности.

Уличните канали са с красиви орнаменти и морски мотиви, защото градът се намира край езеро. Не просто този канал изглежда така, всички канали са с такъв или други орнаменти, които можете да намерите и по кофите за боклук. Красиво е.

Новогодишната нощ

Барчета и малки клубове препълнени с много народ – предимно тинейджъри и млади хора, музиката – неопределена, настроението – главно да се напие. Под хостела имахме бар „Елемент”, където народа се събираше за Новогодишната вечер – нищо специално или претенциозно, не мога да кажа и че бяхме много новогодишно настроение, по-скоро – просто поредната вечер, но да кажем по-шумна. В бара се изръси група англичани облечени тематично по този начин, вече на градус и настроение. След известно време полицията мина на проверка и ги помолиха да напуснат заведението, защото не можело толкова голи да се размотават, било против правилата. Изчезнаха, по-късно се върнаха. Но цялата вечер беше – много хора, шум, лудница. За мен лично по-скоро досадно.

Може би най-хубавото, с което свързвам престоя ни в Таупо е че делихме стая със Сам и Джон – двама студенти от Южна Корея, с които завързахме близко приятелство. Всъщност благодарение на това, че бяхме в една стая се запознахме с тях, а след това и споделихме доста преживявания заедно. Сам и Джон са студенти, които са имали възможността да заминат да учат една година в Австралия като разменни студенти и да пообиколят Австралия и Нова Зеландия. Това им беше последното пътуване от целия престой в чужбина, след което се прибираха към родна земя. Интересуваха се много за България, езика и културата ни, постоянно задаваха въпроси, всъщност като се замисля доста време прекарахме заедно до края на пътешествието ни и много неща научихме едни за други. Готини млади хора, отворени към света, чисти и наивни понякога, по детски смешни и много забавни J Споделихме малко традиции, като те ни сготвиха тяхно традиционно ястие, ние на свой ред българско.

(не обичам fish-eye обективите, правят те четверо-размерен :-))

Във времето прекарано в Таупо посетихме тъй наречените “hot water springs” (горещи извори), каквито има на много места, но ни казаха за едно, до което има свободен достъп. До там се стигаше след около 30 минути ходене пеш и в една сутрин се запътихме дружно натам, но не спря да ни вали проливен дъжд. След 30тина минути ходене стигнахме един много красив парк, със зелени гори и поляни. След известно ходене открихме изворът с топла вода, където и други хора се опитваха да се сгреят, но от дъжда, който не спираше, нивото на водата се беше покачило и температурата нямаше нищо общо с горещ извор, а по-скоро с хладка вода. Отгоре ни валеше, а и ние киснехме потопени във вода, докато не започнахме леко да се смръзваме. Надянахме ветровките и се добрахме обратно до хостела, докато през цялото време продължаваше да ни вали. Бих казала, че това беше едно доста мокро преживяване, но си струваше.

Броим дните в Таупо, за да продължим нататък. След Новогодишната вечер, която отбелязахме с няколко питиета и след това весели разговори със Сам и Джон, на сутринта стягаме багажа и се товарим отново в зеления автобус. Напускаме това място с не особено добри впечатления, поради трите дни непресъхващ проливен дъжд. Потегляме към Уелингтън (столицата на НЗ), като с тиха надежда следим прогнозите за времето и се молим да се оправи. Потегляме отново на път и оставяме назад с тъга Tongariro Crossing. В мислите ми остава мисълта, за това как все се надявам някой ден да успея да стигна до там...

Малко снимки

Обстановката в местно барче

Бар "Елемент" под хостела, където беше "купонът" за Новогодишната вечер

Някои от нашите спътници в това пътуване (от Германия, Бразилия, Канада)

Вкусен и любим местен шоколад :-)

ТБИЛИСИ в снимки

Тбилиси видян от върха на крепостта Нарикала (на грузински: ნარიყალა). Градът се простира от двете страни на река Мтквари (Кура).

Старият Тбилиси – реставрирани къщи запазили облика на стария град на Тбилиси, разположени в подножието на крепостта Нарикала.

Паметник „Картлис Деда” (ქართლის დედა) – в превод – майка на Картли (от „ქართველები” – грузинци, грузински народ). Символ на града. „Майката на грузинците”, която се извисява на върха на хълм Сололаки от 1958 г. Двадесетметровата фигура на жена облечена в грузинска национална носия. Тя символизира нрава на грузинския народ: в лявата си ръка държи купа с вино, за да посрещне с гостоприемство тези, които пристигат като приятели, а в дясната си ръка държи меч, за да посрещне тези, които идват като врагове.

Крепостта Нарикала (ნარიყალა) – древна крепост построена през 4 век, на хълма с изглед към Тбилиси и река Мтквари (Кура).

Булевард „Руставели” и театър „Руставели” – носещи името на един от най-известните грузински поети (от 12 век) – Шота Руставели, булевард „Руставели” е най-централният булевард на столицата, с широки тротоари, сгради с красива архитектура, театри, административни сгради, магазини и кафенета. В сърцевината на града, това е място за приятна дневна или вечерна разходка.

Катедрала „Самеба” („Света Троица“) е третата по височина източно-православна катедрала в света и главният катедрален храм на грузинската православна църква. Построена е в периода 1995 - 2004 г. Катедралата е построена на левия бряг на река Мтквари в историческия квартал Авлабари. Катедралата се състои от 9 параклиса, 5 от които са разположени под земята. Общата площ на катедралата е 5000 км2 и височина 84 метра. Около самата катедрала е построен голям площад на 2 нива, който открива красива гледка към града от противоположната страна на Нарикала. Тук е приятно място за вечерни разходки и почивка. Залезът от тук е особено красив за наблюдение.

Улица Шарден – тясна, къса уличка, носеща името на френския изследовател Жан Шарден, който посещава Тбилиси през 1863 година. Тогава улицата се казва „черния ред”, защото е пренаселена с магазинчета и работилници. Днес улица Шарден е изпъстрена с китни барчета, кафенета и заведения – това е мястото, където се развихря част от нощния живот на Тбилиси. Струва си през деня дори просто да се разходите, защото всяко заведение носи своя специфична атмосфера, разнообразие и пъстрота.

Статуя „Тамада” – близо до улица Шарден, на площадчето преди самата улица почива бронзова фигура на мъж, който държи в ръце рог за вино (един от традиционните символи на Грузия – рог за пиене на вино). Тази фигура е увеличено копие на бронзовата статуя наречена „Тамада” (човек вдигащ тостове), открита по време на археологически разкопки в западна Грузия. Тези открития датират от 7 век преди Христа.

Сухишвили – статуя на основателите на световно известния грузински ансамбъл „Сухишвили” – Нино Рамишвили и Илико Сухишвили, в центъра на града. Ансамбълът е изнасял вече няколко пъти концерти в зала 1 на НДК у нас.

Сярните бани на „Абанотубани” (в буквален превод „квартал на баните”) – старинен квартал на Тбилиси известен със сярните си бани. Разположен на източния бряг на река Мтквари в подножието на крепостта Нарикала, кварталът „ Абанотубани” е важна историческа част на града – това е мястото, където според легендата, соколът на царя на Иберия, Вахтанг Горгасали паднал, което довело до откриването на горещите извори и в последствие до основаването на нова столица.

Паметник на грузинския поет Иетим Гурджи – близо до църквата Сиони се намира паметник на грузинския поет Иетим Гурджи (1875 – 1940) – бард, който композирал и изпълнявал свои и народни песни за кавказките народи. (Скулптор: Д. Микатадзе, архитект: Ш. Кавлашвили, 1985).

Вахтанг Горгасали – статуя на цар Вахтанг Горгасали, създател на столицата Тбилиси. Легендата гласи, че през 458 след Христа, мястото където се намира днешен Тбилиси е било покрито от гори. Цар Вахтанг Горгасали излязъл на лов в дълбоките гори със своя сокол. По време на лова соколът на царя уловил един фазан, но в борбата и соколът и фазанът паднали в един от близките горещи извори. Когато царят открил птиците, те се били сварили. Но царят бил толкова запленен от откритието на горещите извори, че решил да построи град на това място. Името Тбилиси произлиза от старогрузинската дума „тбили”, която означава топъл. Градът е наречен Тбилиси (топли извори) заради множеството сярни горещи извори на областта.

Мостът на мира – този модернистичен мост е съвсем скорошно творение на италианския архитект  Микеле ди Лучи. Мостът се простира на 150 метра над река Мтквари, построен по поръчка на кметството на Тбилиси, за да се създаде модерна дизайнерска постройка, която свързва стария Тбилиси с новата част на града. Официално мостът е открит на 6 май, 2010. Мостът разкрива гледка към църква Метехи, крепостта Нарикала и статуята на основателя на града Вахтанг Горгасали от едната му страна и към моста Бараташвили и резиденцията на президента от другата.
Конструкцията на моста е построена в Италия и транспортирана до Тбилиси с помощта на 200 камиона, а осветлението на моста е инсталирано на място по време на сглобяването на конструкцията.
Важно е да спомена, че много от местните не харесват тази модернистична конструкция и доста негативно се изказват по неин адрес, че не и е там мястото, но лично на мен, както и на всички посетители и туристи много ни допада.

Модерният мост и телевизионната кула – на преден план новият мост през нощта – осветен, а в далечината на хълма се вижда телевизионната кула, която с множеството цветни лампички, сменящи цветовете си, прилича на сграда от Лас Вегас. :-)

Нощен Тбилиси – Тбилиси през нощта е красиво осветен, с усещане за уют и топлина. Красивите лампи с орнаменти из целия град не са сложени просто за украса. :-)

Орнаменти и лампи – целият град е „изографисан” с множество орнаменти в най-красиви шарки, форми и мотиви. Моите любими лампи са на всяка улица, булевард, място – от различни по-различни и от красиви – по-красиви. 

Хачапури – не можем да пропуснем и някои вкусотии от местната кухня. Хачапури се яде навсякъде и по всяко време. Най-близкият еквивалент, който можем да дадем с българската кухня е баница, но само един от видовете му. Има различни видове хачапури, според региона – ачарули, мегрули, имерули. Най-общо казано представлява омесено тесто, в което се слага сирене (местното е по-различно от българското), „разточва” се с пръсти, да стане като тънка питка и се пече във фурната. Различните видове хачапури се правят по-различен начин.

Хинкали – любимите хинкали! Няма човек, който да ги е пробвал и да не са му харесали. Еквивалент – пелмени, но доста по-големи като размер и задължително вътре с месо и много местни подправки, които придават специфичен вкус. Много питателни и вкусни. Не се нуждаят от повече „реклама”, просто ако имате възможност ги пробвайте.

Лаваши – местният хляб. Тънки и продълговати питки, които се пекат в специални пещи – залепят се за стената на пеща. Купуват се горещи и се хапват с масълце и сирене (е, не е задължително). Много вкусен хляб!

Кхава (кафе) – моето любимо кафе. Нищо по-особено, в Грузия до скоро се пиеше предимно кафе направено на джезве. Наскоро навлиза еспресо и капучино. Има едно местенце в старата столица на Грузия – Мцхета, което се казва „Салобио” („място където се прави боб”), и там кафето винаги го правят с такива рисунки и красоти. Винаги го посещавам, за да се порадвам на това, каква шарка са ми подготвили този път. Ето и няколко варианта да се порадвате и вие. :-)

BARREN

There, where nothing grows or flowers than the short withered grass, swept and swayed by the strong winds. Vastness of open and solitude grounds untouched by the human steps. Just the road winding and losing itself in the far distance of the planes. No sounds, just blank colours here and there, changing the picture of the scenery. The eagle flies in the far distance to give a sign of life still left in these lands. A barren land, yet filled with strange sensations, leaving you disturbed and wondering. How can this piece of land embrace so much loneliness and fill your heart with sadness and a longing gaze. The wind dishevels the air, trying to find its way to the distant mountain tops. There, in the vast emptiness of nothing, it stands alone – a tree with “bucket” full of green leaves. It blossoms and grows in the spring. It withers and sleeps in the frosts of winter, waiting for someone to caress its leaves, waiting for a bird to nest in its branches or a stranger to pass by, looking, hoping and longing in its solitude - abandoned by all other growing things to survive alone in this barren land.

And the people decided to build a road, a road right next to it, so it wouldn’t feel lonely. And now and then some farm men would pass by the tree, but their road seldom leading them to these lands. The road stretched open and empty, leaving the space around even more barren and lonely. The days stretched longer and lost their count.

A traveler once found his way in these lands. He had been walking long miles on foot, lost and searching. Nobody knew where he came from and nobody met him. He was travelling alone by day and night. It was a burning summer afternoon - the ground cracking by the dryness and the heat. The traveler saw in the distance some shape growing higher above the ground and all around just spaces of empty lands. He felt desperate, but kept walking. Reaching the shape, he realized it was a green tree, strangely kept its green freshness in the intensity of the haze. He approached the tree and set down to rest his body on the ground next to it. Took off his shoes and laid his back against the trunk of the tree. He felt relieved and rested his head back. The traveler gave a sigh of hopelessness and humility. He closed his eyes and silently uttered: “Let me share your solitude”.