четвъртък, 21 април 2016 г.

Тук - там

Понякога единственият начин да останеш на дадено място е да си тръгнеш от него, да се отделиш, да се отдалечиш. Тогава можеш да го видиш отдалече, да му помахаш, да поразмишляваш, да го усетиш по друг начин. И появи ли си копнежът отново да се върнеш, то знаеш, че това е твоето място. В отпътуването човек открива отговори, които в оставането просто витаят като въпроси, ненамиращи своето облекчение. Напрежението на „какво, ако....“. Дали да бъдеш местен или емигрант? Не можеш да усетиш какво е да си местен, докато не си странствал и прекрачвал хиляди граници, за да се завърнеш там откъдето си потеглил, да се почувстваш приет или отхвърлен, желан или безличен, някой или никой, или просто себе си? Не можеш да се усетиш и емигрант ако не прекрачиш границите на своето битуване за достатъчно дълго време, така че да видиш живота от „другата му страна“. И в двата случая се иска да потеглиш.

Границите и тяхното прекрачване. Моментът на отделяне и на промяна. Животът през погледа на едната или другата перспектива – тук съм, там съм, тук-там съм, няма ме. Не можеш да знаеш и разбереш къде си, ако не се движиш. В движението се ражда усещането за място и пространство, за намиране и откриване, за себе си като тук или като там. Движението довежда до моменти на интертност и съзерцание, и отново до движение. Животът като поток, обмен, отделяне, събиране, заминаване, завръщане, мутация, движение, промяна.

В промяната няма правила, липсва и статичност, тя е неконтролируемата реалност, в която се адаптираме, за да открием нещо ново, а в новото се потапяме с всичките си страхове, за да надскочим трудностите, или просто да открием, че всичко е една илюзия, но за да живее всяка илюзия се нуждае от движение, така както животът има нужда от подхранващото движение и постоянната промяна, иначе застива и умира.

Застой...

В отношенията, в работата, в ежедневието. Обновлението изисква да можем да пуснем старото, иначе никога няма да познаем различното. Кръговрат, цикличност и отново движение. Да тръгна, да се задвижа, за да разбера себе си. Мога ли да се разбера ако остана тук?