Безлюдните и необятни простори дълбоко ме привличат. Душата ми сякаш сама знае пътя към тях. Намира уединение и място за размисли, за тихо съзерцание и дишане с пълни дробове. Всичко е така обикновено и просто.
Морето следва хода на вълната си, редува спокойствие и бурност, надежда и болезненост, а небето се разстила красиво или понякога се мръщи и знам, че никога мигът не ще се повтори, нито тази гледка, в този миг и на това място. Ще го запечатам я с поглед, я със снимка и ще бъде един единствен, неповторим и уникален.
А там където водата и небето се срещат, някъде там в "прекрасното далеко" ще бъда аз, малкото човече, като дребна кръпка извезана върху небето и морето. Да черпя от вихъра на небесните и морски стихии, единствено те заглушаващи зова на сърцето или низа от мисли.
Знам, че мога да остана в този запечатан миг почти завинаги, но се задвижвам и продължавам нататък. Тежи да държиш и небето и морето в ръцете си...Дъх, после друг, после мигът е отминал, изгубен сред вечното.
