Закинтос е приятен остров с площ около 400 км2, трети по големина от Йонийските острови. Пътуваме с рейс около 11-12 часа от София до Патра, откъде взимаме ферибот до Закинтос. Плаването с ферибот е около 1 час. Вече набираме значителен опит в пътуванията с ферибот из моретата около Гърция. С хубава книжка и топла напитка, пътят е дори приятен. А ако имаш и време да се потопиш в атмосферата, може да бъде уютно изживяване.
Пристигаме в ранни зори на острова, където ни посрещат облаци, дъжд и мъгла. Мрачно е и някак и настроението ни е такова. Чудим се дали ще е такова времето през целия ни престой, след като сме толкова по на юг и на долу? След броени часове облаците напълно се изнизват и на небесносиния небосклон се показва едно горещо и ярко слънце. Синьото на острова присъства в цялата си пъстрота от цветове, оттенъци и багри – прозрачно синьо, коралово, морско синьо, тюркоазено и мастилено. Цялата пъстрота на океана е събрана във водите около Закинтос. Не случайно гърците нямат фиксиран цвят на синьото във флага си. Казват че синьото във флага им е като синьото на моретата, които се разливат по бреговете на тази държава. И това е съвсем истина, защото видяхме какви ли не оттенъци и цветове на водата пътувайки по вода около острова. Красиво е. Може би в това се крие най-голямата красота на острова – цветовете на морето и водите, бистрата прозрачна вода (вярно и доста солена), безброй брегове, плажове до които се стига само по вода, пещери за изследване (за заклетите гмуркачи), морски бриз и не на последно място дарът, който гърците така скъпо бранят – костенурките Caretta Caretta (да, така се казват).
Редно е да спомена, че цялата туристическа „индустрия” на острова се крепи на обиколки във водата, за откриване на всеизвестните костенурки Caretta Caretta: обиколка с обикновенна лодка, с лодка с прозрачно дъно, с корабче, с моторница и с още каквото морско превозно средство се сетите. От тези красиви големи морски същества, които са изчезващ вид, защитен от Green Peace, са създали цяла туристическа индустрия. Не може да се отрече, че местните знаят как да рекламират и малкото, което имат, а може би не е малко? Не може да се отрече и че местните полагат големи грижи за изчезващия вид. Мина доста време преди да успеем да видим на живо Caretta Caretta, но когато я видяхме, толкова бяхме слушали за нея, че можехме да оценим по достойнство това преживяване.
Костенурките Caretta Caretta са най-големите твърдо-черупчести костенурки в света. В зряла възраст достигат до 90 на 92 см големина и до 115 кг тегло. Както споменах видът им е на изчезване. Живеят във водата, но имат нужда и от сушата, за да могат да изпълнят биологическото си предназначение, да продължат своето съществуване (своя вид). Правят го когато женската достигне 30 годишна възраст, лятото между май и септември се сношава с един или повече мъжки. След сношение женската излиза на пясъчните брегове през ноща, когато е тихо и спокойно. Обикаля плажа, докато намери най-подходящото място, след което изравя дупка и снася своите яйца (между 52 и 160 на гнездо). Пясъкът и температурите предоставят нужните условия да се развиват яйцата. Кога ще се излюпят природата си знае, но обикновено отнема между 54 и 66 дни. Ако температурите достигнат 24-29 градуса се излюпват мъжки костенурчета, а при 30-34 градуса – женски. След излюпване малките много бързо се отправят към водата. Уви ние не успяхме да ги видим, а само техните следи. По пътя към водата някои се уморяват и не успяват да стигнат (и умират), други биват изядени от чайки и гларуси, а тези стигнали до водата могат да бъдат изядени от по-големи риби. От 1000 изклюпени костенурчета успяват да оцелеят едва едно-две, които да порастнат и да продължат своя вид. Най-интересното е, че веднъж наджапали във водата, малките бързо напускат бреговете, където са се излюпили и се отправят към далечните морета, където ще прекарат години в търсене на храна и препитание, но веднъж достигнали до необходимата възраст се завръщат на съвсем същия бряг, където са се излюпили, за да снесат и те на свой ред своите яйца. Може би банално, но някак трогателно. За нас беше интересно да научим повече за това.
По време на нашия престой посетихме две от местата, които бяха под закрилата на Green peace – 2 плажа, където костенурките бяха оставили гнезда с яйца. Тук можете да видите как обозначават място, на което има гнездо.
На тези плажове нямаш право да забиваш чадъри, нямаш право и да влизаш по-навътре от 5 метра от брега (реално 2), но свободно можеш да се къпеш в морето и да опънеш хавлия на самия бряг. Единият плаж е продължение на шумно населената плажна ивица на Laganas (курорт известен с нощния си живот), а вторият плаж се намира на остров Marathonisi, или неформално наричан „островът на костенурките”, защото притежава формата на костенурка. Това е едно приказно местенце, на което човек може да се потопи в прозрачно синьо-белите води. В зависимост от коя страна заходиш има и втори плаж, до който се стига само по вода, с красив малък плаж изтъкан по дължината си от ситни бели камъчета, с големината на грахово зърно. На острова има беседка, в която денонощно стоят защитниците на изчезващия вид. Трудно опазват брега от нахалните туристи, но шапка им свалям за постоянството в повтаряне на едно и също сигурно по стотици и хиляди пъти на ден „господине, дръпнете се, не може да влизате, 5 метра, 5 метра...” :-)
За костенурките мога да ви разказвам много, но няма по-вълнуващо от „ловът” на костенурки или отчаяното дебнене на 4-5 скупчени лодки, моторници, корабчета, които кръжащи като стършели са заградили една прекрасна Caretta Caretta в опит да изпълнят тъй рекламираните си “Turtle spotting trip”. Костенурка видяхме и то наистина красива, но едва след дълго кръжене и няколко мръснишни номера на по-малките лодки, които в кулминационния момент (да видим как костенурката се подава на повърността да си поеме въздух) пресичаха пътя на обективите ни и всички ние единодушно въздъхвахме в разочарование за поредния пропуск. И все пак успяхме да запечатаме мига на това красиво изживяване, миг преди това столетно земноводно да бъде освободено от нашето чуждо присъствие. Има красота, финес и грация в плаването на една Caretta Caretta, но уви ние можем да гледаме само през мъглявия образ на водата.
Това е само едно от много изживявания и неща които видяхме. Всяко място носи своята енергия, усещане и атмосфера. Все още ми е трудно да преценя какво усещане носи за мен Закинтос. Липсва ми романтиката на бяло-сините къщи на Санторини. Липсват ми и широките пясъчни ивици на плажовете. Тук сякаш всичко интересно за виждане и преживяване е свързано с една единствено дума – ВОДА. Вода във всичките и форми – море, водни пещери, разходки по вода с корабчета, плажове до които се стига само по вода, езерна пещера (на Кефалония, съседният остров), плуване, гмуркане, къпане в прозрачни води, бродене по широките морски „безбрежия”. Оставяш острова зад гърба си и просто се потапяш да изследваш околностите по вода. Това е което направихме – изживяванията бяха пъстри, и хубави и не толкова, но във всеки случай интересни и различни. 
