В света на стаите за бягство

Пристъпваш в тръпнещо очакване на какво ли ме очаква – сигурно както Алиса е стъпвала плахо в страната на чудесата. Така и ние се потапяме в едно въображаемо пътешествие, което те засмуква с пълна сила, едва за час, но излизаш „нов човек“. Светът на “escape” стаите е необятен, от лабораторията на луд учен, през затворническата килия на бягащи престъпници, до портал на времето, все в търсене на множество загадки, куп катинариJ, креативни решения и един единствен изход.

Преди година за пръв път чухме за тях в България, и тъй известната Dextrophobia Rooms се пълнеше ли пълнеше седмици напред и човек, трябваше да си запази час месец по-рано, за да има шанс да пробва новата мания на София. От там започнахме, след което жаждата нарасна, нетърпението още повече и скоро се наредиха една след друга: 3KeyRooms, Offline, Vestigo, Mindrooms, HourEscape, Room66, и куп други стаи в София, Пловдив, Бургас, а после и Варшава, Солун и Белград (предстои). 

Обичаме да тестваме и да се предизвикваме, кога в пълен състав (4 души), кога в ½, а понякога и в 2/3, за това се кефим да използваме тази заигравка с числата пред името на отбора ни “А-Team”. В началото на годината посетихме концерт на Ed Sheeran в Милано, и като страстни негови фенове му гепихме името на песента A-Team и така се появи „А-Team” escape maniacs. Но не сме сами J Редом с нас, наши приятели от отбор „Диви и щастливи“, се потят задружно и чупят катинар след катинар, загадка след хакване. Споделяме впечатления, опит, преживявания, а понякога се миксираме в един или друг състав в нещо като сборна формация и „трепем“ наред стаи. Краста е, признавам си, ама от хубавите. Пак е бягство от реалността, но аз обичам да го наричам „анти-стрес“ мания или „анти-затъпяване“ мания. И ето как за 4-5 месеца овършахме почти цяла София и отравихме поглед и към съседни градове и паланки, пък и отвъд границите на родна България.

Какво намираме в стаите – всичко. Излизаме от нет пространството и влизаме във физическо такова, търсим истински „clue”–та, ровим из помещения както сме правили като деца, ама сега биха ни изгледали странно ако си го позволим (на тез години!:)), можем да си крещим – Да, викаме си, караме се, заяждаме се – всичко е позволено, щото сме във вихъра на играта и страстите са „high”. В стаята падат преградите, виждаме си кирливите ризи, кой в какво е чепат и с какво тоя или оная ме дразни, абе може и да не си го кажем, ама си е там. J Кефим се, понякога се препотяваме, друг път се псуваме, трети път се вълнуваме, изобщо има емоция, има живец.

Аз лично не обичам да дъни силна музика, защото ми влияе кофти на мозъчните вълни и сивото вещество и настава концентрация нулева. Ето защо коронната реплика, с която ме знаят не в една стая е: „Може ли да намалите музиката!“, или „тази музика е мноооого дразнеща“. Други наши видни членове на отбора, като свърши играта изричат заветната реплика - „Пак нищо не схванах от тая игра!“J, има и такива, които видят ли числа стават като елки, а четвърти захапат ли елемент не го пускат, пък дори и да не могат да го оправят за 15 минути.

Времето е ценно, екипността и духът също, настроението, нагласата, абе всичко. Радвам се на клишираните фрази - "работа в екип" и да си казвате всичко, ехейййй, че то ако екип се градеше така лесно, ехей, нямаше да има обучения (между другото безполезни) за екипна работа и за комуникация. Но каквото продава продава, нас ни вълнува тръпката. А екипността, да изгражда се, с всяка следваща стая, споделен опит, нажежаване на атмосферата, ама си иска време. А и моментното настроение не е за подценяване. Понякога влизаш и всичко спори, духът е налице, има вдъхновение. Друг път умората си казва думата, върви бавно, часовникът тик-така и отсича приближаващия край. Има и мигове на тайно подарена допълнителна минута, или нарочно недадена подсказка. :)

Мисля, че “escape” стаите се превръщат в страхотен социален експеримент – затворете група „лидери“ и само ги наблюдавайте, всичко няма да си кажат, но пък всичко ще си покажат. А каква типология се вади от това, а какво „профилиране“. И такъв експеримент направихме и резултатите бяха чудесни.

Стаите са стаи, който не е влязъл, е изпуснал да изживее някоя и друга фантазия своя. Може би аз като един „Investigator” просто обичам да ровя и да търся, макар и да ми взимат ключовете от ръцете, в мига, в който ги открия. :) Тази мания сега е жива, утре може би ще е друга, но ние за сега продължаваме да обикаляме, тестваме и вършеем. И ето списък на стаите, които сме посетили, а скоро ни очаква пътешествие на A-Team и Диви и щастливи до Белград в изследване на нови стаи и приключения:

София

Dextrophobia Rooms

3KeyRooms

Offline

Vestigo

EscapeHour

MindRooms

House of Puzzle

Room66

EscapePlan

3KeyCastle

Teorema Rooms

Questomania (2)

QuestRooms

Offline 2

Нощна стража - 3003

Пловдив

Domus Rebus (2)

Бургас

ExitGame

BurgasEscape

Варшава

EscapePlan

Солун

The MindTrap – The time machine

Крит
Mysteries