Когато лятото тихо и неусетно се
изниже по джапанки от плажа, настава онова особено време от годината –
септемврийското и преходно, в което се подготвяме за „новия сезон”, работен,
творчески, есенно-зимен, какъвто предстои за всеки. Септември за мен винаги е
месецът на прехода и на промените, на нуждата да преосмислим и начертаем
пътната си карта наново. Това е времето, в което сякаш започва нещо ново, но и
нещо хубаво си отива. Онова прекрасно лятно слънчево настроение, в което
работата спори с лекота, защото мечтаем за морето, срещите с приятели са на
открито – в лятно топлите вечери, където вечер градът оживява под светлините и
звуците на нощните заведения и ти е кеф да се впуснеш на разходка в нощния
град.
Септември носи „равносметката”,
за някои – нова глътка въздух, за други копнежа по отминаващото лято, за трети
нови работни планове, за пътуващите – връщане към родните или работните места.
Септември ни дава отминаващата топлина на лятото, за да се настроим плавно за
идващите студени месеци, дава ни пространството и времето да усетим хладните
повеи на есента и носталгията от отминаващото лято. Носи дъх на жълто, златисто
и оранжево, наситени и обагрени от изгарящите цветове на слънцето. Носи
мекотата на топлия ден и прохладно-студените вечери. Носи мириса на тиква,
глъчката на пълните театри, уюта на кокетните заведения и тръпката на новия
сезон.
А лятото, тихо се изнизва по джапанки…
