РАЗКАЗИ В ДНИ И СНИМКИ
22.12.2011
Четвъртък
Автобус Метро
На път за Истанбул
След месеци подготовка, седмици на събиране и подготвяне на багаж сме опаковани и пакетирани в автобуса за Истанбул, откъдето започва нашето пътешествие. Макар в мечтите и въображението то да е започнало много по-отдавна. Всичко беше една идея, като неосъществима мечта, в която някой просто трябваше да повярва, за да започне да придобива форми и измерения. Колко лесно може да бъде всичко, то се свежда до думичката „вяра” . Но понякога човек се лута в живота и преминава през всевъзможни преживявания, за да осъзнае и достигне до простички и малки на пръв поглед истини. Аз ги наричам „реалности” или проблясъци от живота. Толкова очевидни и в същото време ясни, че се чудиш „защо ми трябваше толкова време да ги осъзная?”
И в тази красива зимна утрин осъмваме в още нощна София – цялата побеляла от сняг. Тихо, бяло и заснежено в ранните часове на започващия ден. Събираме последните остатъци ръчен багаж. Времето сякаш никога не стига. Все може да се направи още нещо, да се подготви нещо по-добре. Накрая решаваме, че е хубаво да оставим малко и пространство за нещо непланирано и неочаквано да се случи. Събрали багажа (по 1 раница и 1 сак) се товарим в колата на нашите и бавно придвижвайки се, по още неотъпкания сняг, пристигаме на автогарата. Багажът – в автобуса. Вътре е топличко, дори уютно, а навън се сипе снежец. Махаме за довиждане и потегляме. Дълго време си проправяме път сред софийските задръствания. След малко минаваме покрай Мол Сердика, близо до къщи и се радваме на познатата гледка. Алекс до мен пише и отговаря на последни служебни имейли, а аз реших да се посветя на малко писателствуване. Очакват ни едни 9-10 часа път до Истанбул. Пътуването най-накрая започна!
*** *** ***
След 6 часа прекарани в автобуса, няколко кратки спирания, мрачен и сив пейзаж, от празен до претъпкан автобус, пълен предимно с тъмни и мъжки субекти, започва да ни хваща съклета. Преди малко минахме границата и сега стремглаво „летим” към Истанбул. Имахме десет-минутна пауза на границата, в която решихме да хапнем по една супичка, за да нарушим традициите на туристическата сухоежбина на път. Добре беше. Вярно, вместо с пилешка се оказахме с бобена чорба. Дори и с моите 5 езика и още няколко поназнайвания не можахме да вържем 2 изречения с обслужващия, но пък беше нещо топло и течно за „смазване на червото”. И отново в автобуса. За да убием още малко време решавам да прибягна до колодата Архангелски карти, която пъхнах в последния момент в раницата. Тегля си карта и днешната карта гласи: „Здравословен начин на живот” :) „Яж здравословна храна, спи достатъчно и редовно прави упражнения за добро здраве”. :) Много актуална тема – особено на път. Да видим как ще го докараме. А сега малко „почивка” и съзерцаване на монотонния пейзаж …
*** *** ***
23.12.2011
Петък
В хотел TAV Airport Hotel / Истанбул
Снощи пристигнахме благополучно в Истанбул. На влизане в града попаднахме в страшни задръствания. От Otogar (тяхната автогара) се качихме на метрото и за 20тина минути бяхме на летището. Хотелът се оказа залепен за самото летище. От рецепцията се виждат самолетите, ръкавите и минаващите служебни и багажни коли. Настанихме се точно в 20:00 ч. Хубава широка стая. Легло “king size”. Решихме на път да спим на читаво място, защото след това сме изцяло по хостели. Като комплимент от хотела ни предоставиха и закуска на сутринта, иначе не се включвала в цената. Размятаме багажа в стаята, успяваме да се вържем в wi-fi на хотела след 15 минути старание и се отчитаме в skype пред родителските тела и във FB пред света и приятелите да знаят как и накъде се движим. Правим си чайче (на разположение tea set в стаята) и изпадаме в „кома” към 22:00 ч.
Сутрин ни будят от рецепция точно в 9:00 ч. Закусваме – наблягаме на зеленчуци и белтъчини, защото не знаем каква сухоежбина ни чака. Абе много здравословно го караме нещо. Следват душчета, оправяне последно на багажа и в оставащото време гледаме клипчета от Нова Зеландия за разните adventures, които можем да изпробваме. Докато стягаме багажите и се оправяме да потегляме, по новините които вървят на турски дават земетресение, което е ударило Christchurch същия ден и са евакуирали хората от местното летище, точно откъде ще летим на връщане за Auckland. Споглеждаме се и първата ни мисъл е за всички разтревожени майки и роднини, които изпадат в паника при такива новини. Та тайно се надяваме да не гледат Euronews и леко да пропуснат тези новини.
Изкъпани и готови освобождаваме стаята в 14:00, но имаме да убием още няколко часа преди полета ни. Сядаме в лобито на хотела. Аз си записвам „мъдрите” мисли, докато Алекс чете един от трите пътеводителя за НЗ, които помъкнахме… казах ли ви или забравих, че отново помъкнахме много багаж, да му се не види!
Слушаме музика в лобито (Buena Vista Social Club) и наблюдаваме излитащите самолети. Навън е мрачно и дъждовно. Та, тръгваме в неизвестното през Корея (близо до неспокойна Северна Корея и наскоро починалия им лидер Ким Ир Сен), към земетресенията на Christchurch. Хайде да сме живи и здрави. До след после.
*** *** ***
На летище Ataturk
Istanbul / след check-in
Обичам да наблюдавам хората по летищата. Това е мястото, където има най-богата разнородност от националности, цветове, височини, раси и размери. :-) Както и мястото, където всеки е заринал поглед в лаптопа или GSM-а си. Хората здраво browse-ват и почти всеки втори е във Facebook. Има и такива, които пият кафе или като нас са си купили пътеводител на National Geographic и четат за дестинацията към която са се запътили. Интересно е и по летищата как хората завързват контакти или пък разни младежи се опитват да заговорят някоя самотна мацка под претекст, че искат да попитат как да се вържат към безплатния интернет. На съседната маса пък седят семейство – не знам откъде са, но всичките мургави и тъмнокожи. В контраст точно зад тях седят група младежи със светла кожа и светло руси коси. Тук-таме забулени глави и лица, модерни западняци, красиво-екзотични девойки, познати балкански лица и персонажи. Просто една красиво-вълнуваща пъстрота! Радост за очите. Не знам дали е от мястото, но тук в Starbucks се събира целият свят. От ляво ме гледат едни зелено-сини очи, от дясно мургава жена с черен тюрбан похапва нещо, а по средата едни познати кафяви топли очи. :-)
Изводът е ясен. Независимо от кое кътче на земята идват, коя държава, колко далеч, всички ги обединява нещо – кафето и интернета или кафето, facebook, лаптопите, андроидите (технологиите)…… ааааа и багажа и чакането. :-) Красота! Това си е живото глобално село – в целия му колорит и красота. Та, остава още един час горе-долу до бординга и се чудя още какви глупости ще роди глава ми. :-) Междувременно браузваме по програмата в НЗ и гледаме какво ни предстои да видим и преживеем.
*** *** ***
24.12.2011
Събота
Денят и нощта преминават в полети и чакане по летищата. Снимков материал липсва, защото бяхме скапани. Подробности – на 26.12. До скоро! :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар