Две стъпки напред и една назад

Краката оставят стъпки по сухия пясък. Отпечатъкът е плитък, стъпва леко, оставя широка следа, а вдлъбнатините се нарояват една след друга като мравуняк изгубващ се в далечината.
Вятърът довява песъчинки и следите губят очертания. Кръпки оставени тук там напомнящи за тленност и преходност, сякаш никога не е била по тези места.
Ще премине, ще остави отпечатък, който вятърът ще заличи и брегът отново ще блесне пустеещ, първичен и безлюден.
Забавя крачка, връща една назад, колебае се, мисъл колкото прелитаща муха, жужаща - преминава, вдига крак и стъпва отново. Този път решително, с настойчивост.
Пясъкът поддава под натиска на нозете, поемащ очертанията на стъпалата ѝ.Забързва стъпки, първо колебливо, затичва се, набира инерция, лудост като вятър.
Стъпва и пръска песъчинки, а вятърът ги завихря във водовъртеж от капки солена вода и блясък.
Сега се смее – диво и налудничаво.
Гърдите ѝ се пълнят с въздух, задъхва се, очите шарят напосоки, косите разпилени в слънчевата жар.
Две стъпки напред и една назад...