Нека ти разкажа приказка

Нека ти разкажа една приказка...

... за живота

В живота нещата не са такива каквито ги очакваш. Събираш, трупаш, умуваш, правиш, планираш, мечтаеш, желаеш, но нищо не се случва така както си го планирал, защото съдбата те дебне кога ще се отпуснеш и почувстваш сигурен, кога ще „заспиш“ и ще приемеш всичко за даденост, за да те поразтърси, да ти даде ритник по задника, за да не се успиваш и да не се отпускаш, да си нащрек и постоянно учещ се.

В живота нищо не е черно или бяло, добро или лошо, правилно или неправилно. Животът не е „или – или“, животът е малко от този цвят, малко от онзи, палитра от нюанси, човешки съдби, житейски истории, от които се учим да сме някак по-приемащи, някак по малко осъждащи, някак по-примирени, защото днес при мен може да е бяло, а при теб черно, но утре може местата да се сменят и да видя, че твоето черно не е онова, което съм си мислил, а моето бяло е нещо съвсем различно. И така се уча да виждам палитрата от възможности помежду им.

В живота всичко е преходно – днес споделяме трапезата с едни, утре с други. Днес вървиш пътя си съпроводен от едни, а утре до теб вървят други. Днес ти си до някой и му подаваш ръка, утре животът те придвижва някъде другаде, да споделиш друга съдба. Нищо не остава статично и вечно, всичко се движи с хода на времето, променя се, преобразява се, умира или се ражда и все се движи.

В живота се луташ безпосочно – търсиш себе си, търсиш щастие, търсиш любов и приятели. Търсиш смисъл, търсиш мистичното, търсиш нови места и гледки, търсиш нещо трепетно. Все си в някакво търсене – духовно, материално или битово. Все се луташ и искаш да бъдеш някой, да стигнеш някъде и да постигнеш нещо. Лутаме се като пионки, местим се ту тук ту там, ей така безпосочно.

В живота постоянно се срещаш със себе си – навсякъде, по всяко време, със всеки. Всеки човек отразява теб, за това се вгледай добре в очите насреща. Всяко място ти връща частица от теб самия, в начина по който го виждаш, онова което те докосва и впечатлява в него, онова което запечатваш в погледа и душата си. Където и да отидеш си водиш себе си със себе си. Знаеш го, но често го забравяш. Припомни си го, погрижи се за твоето Аз приседнало в мълчание то теб когато умът ти е най-заплетен в мисли. Обърни му внимание, пообщувай си с него. Откога не си го правил? Ти си навсякъде, във всеки миг, място и състояние със себе си.

И така нека ти кажа още едно „послание“, не е най-важното нито най-великото, но искам да ти го споделя и то е, че животът е просто илюзия! Красива, необятна, безбрежна, всеобхватна, трагична, наситена, изпъстрена и гъста илюзия. За това просто я наблюдавай така някак с повече лекота, без много терзания и тръшкания, без тегави дълбокомислия или страдания. Днес е едно, утре ще е друго; днес си бял, утре може да си черен; днес си тук, утре може да те няма; днес си един, утре може да си друг.

И така споделено приказка за живота всъщност няма! :)