Понякога губиш посока. Не знаеш кой си, какво ти се прави, накъде да потеглиш, какво да поемеш.
Понякога се луташ безпътно и се чувстваш изпразнен от съдържание, като пътник без посока, човек без идентичност, уморен ум, апатично настроение. Гледаш в "балона" си, витаеш в ума си.
Понякога нямаш нищо за което да се хванеш, ще ти се нещо, което да осмисля деня ти. Гледаш едни и същи неща, не чуваш нищо ново. Сякаш животът си крета в едни и същи релси, като влак, който е пропътувал толкова километри, че пътните релси вече ги няма, просто няма повече накъде.
Всеки цикли в едни и същи филми, един и същи житейски сценарий като развалена грамофонна плоча, зациклила на едно и също място и иглата не може да прескочи към следващата песен, дума или история.
Така сме хората често, някак едни такива безпредметни. Всичко тече, циклите се нижат, нещо там се борим, нещо там ни се иска, търсим някаква смисленост, мислим си, че нещо правим, че променяме света, раждаме деца, създаваме семейства, мислим си че правим нещо градивно, мислим за това или за онова и животът така си протича в една безпредметност, в една пустота. Запълваме я с вещи, покупки, храна, връзки, срещи, дори с пътувания. Търсим смисъл, но гледаме и да не мислим много за него защото тогава става тежко и тегаво. Създаваме си мечти, мечтаем за по-доброто бъдеще. Борим се с депресията и безпредметността, с клишетата и стереотипите.
Търсим смисъл, за да има за какво да се хванем и така ден подир ден, потопени в алкохолизиране, защото е по-поносимо, в мотивационни речи и книги, защото имаме нужда от илюзии, в здравословна храна, защото сме обградени от мръсотия.
Ден подир ден, в утъпканите пътища на живота. Хора, държави, езици, култури - всеки в илюзията на своята значимост и различност. Всеки изпълняващ ролята си в матрицата. Ден подир ден и така до края.
Амин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар