HEARTS IN MILANO

Токущо бях пристигнала в Милано, с нощния полет на УизЕър. Оставих багажа в апартамента на Корадо и се отправих на сутрешна разходка из града. Понеделник, 11:00ч. – градът още спи. Каналите в квартала Навигли, пустеят, с празни корита и замръзнали кръпки вода. Гълъби играят сред пръските вода и несъбрани боклуци. Градът още не се е разбудил. Слънчевите лъчи създават илюзия за топло време в този студен януарски ден. Градът носи студена нотка на каменни сгради, останки от величественото минало в архитектурата на сградите и туристическия имидж на Италия – желана дестинация за хиляди туристи.
След нощното пътуване и студът настроението ми е заспало и сиво. Минава ми мисълта за еднотипността на италианските градове и изобщо градовете в централна и западна Европа. С тези вяли мисли и заспал поглед се натъкнах на тази врата обагрена в топли цветове, по детски нарисувана и вдъхваща живот в квартала.
Довя ми настроение на надежда и ведрост. Сякаш всичко се събира в този символ на топлина и цвят. Красотата понякога се крие в малките и неочаквани срещи, в символите намиращи нов израз, в акцента сред сивотата.
Останах загледана там.
Докоснах я, опрях се на нея, постоях и си тръгнах. Денят започна да придобива повече смисъл.