Тъжно ми е, безисходно, безпредметно.
Иска ми се да изчезна в повея на вятъра. Да ме понесе във вихъра на движението си - плавно, спокойно, тихо. Да ме отведе до някой морски бряг - там, където слънцето залязва, денят открива новото си начало, луната се къпе, хората не стъпват, птиците пеят песента си, а душата открива покой. Там където вълните се пенят на брега, прииждат и се разбиват с яростта на природата или тихо се оттеглят в покой и тишина.
Душата ми ще поседне на този бряг, за да се излекува, да намери разпилените си парчета, да усети свободното дишане и да остави вятъра и вълните да снемат товара ѝ.
Мога да остана там завинаги - в спокойствието на този самотен бряг и целият живот ще се побере в една единствена песъчинка - точно тук и сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар