Ирландия в зелено (Първа част)

Магично красиво и вълшебно. Има нещо древно и приказно по пътищата на страната, в самотните ширещи се плажове, ромолящия дъжд и добитъка.

Мечтаех да пътувам до Ирландия заради природата и това, което бях виждала от снимките – гори, планини, зелено, красиво, диво. Надявах се да е така и на живо. Макар в Европа, Ирландия винаги ми се е струвала далечна и недостъпна. Малко се чува за нея в България и не е от обичайните дестинации на БГ туристите.

Човек може да се изгуби в атмосферата на страната – природата сякаш властва над човека и времето е спряло някъде в далечните зелени полета, солената вода от океана и брулещите ветрове. За мен Ирландия си остава страната на брулещите ветрове, зелени пасища, девствена природа и много дружелюбни хора. Напомня ми за Нова Зеландия в умален вариант. Красотата на природата те оставя без дъх, човек се изгубва в тази необятност и се чувства малък, но и свободен.

Ден 1 - Пътуването

Потегляме за прекрасната Ирландия с полет през Франкфурт. За около шест часа, с всички прекачвания, пристигаме в Дъблин. Вали и е облачно – стандартно време. :) Качваме се на автобуса от летището и се стоварваме в центъра на града. В автобуса докато се опитваме да се ориентираме по карта, младеж с не-местен произход ни пита дали имаме нужда от помощ и ни дава насока къде да слезем. В Дъблин сме си запазили стая в апартамента на едно младо семейство (чрез www.airbnb.com) – решаваме, че ще пробваме нещо различно от хотел или хостел, от чисто любопитство, пък и нов опит. Това да си резервираш спане през airbnb си е като цял един “match-making”, опознаване, кои сме ние, кои сте вие, интереси, хобита и т.н.

Времето ни за настаняване е едва от 18:00 ч., за това си оставяме багажа в Global Cafe в центъра и тръгваме на разходка из града. Впечатленията от града ги оставям за втория ни ден от престоя в Дъблин. Денят преваля и се насочваме с багажа към нашите домакини – младо семейство, Eoin – ирландец и Каролина – полякиня, правеща докторантура в Дъблин и по-специално в библиотеката на Trinity College. Двамата са гостоприемни, дават ни интересни насоки какво да видим, къде да хапнем, къде да избягаме, ако искаме да се скрием. J Аз нямам много енергия за “socializing”, просто си оставям багажа, лягам и заспивам. Утрото определено е по-мъдро от вечерта.

Ден 2 - Dublin

Припръсква дъжд, хладното се редува с топло, но облаците плътно застилат небето. Градът гъмжи от хора и туристи. Напомня на Лондон, Амстердам, Виена. По централните улици кипи живот. Това е може би „най-градската” атмосфера в цяла Ирландия – носи усещане за цивилизация и европейски дух. Но до тук се простира “urban” атмосферата. Ирландците са приятелски настроени и много общителни. Видят ли те с карта в ръка, оглеждащ се неориентирано спират да те попитат дали имаш нужда от помощ. В кръчмите кипи оживеност и разговори, не можеш да останеш в усамотение, биваш въвлечен в местната атмосфера. След приключване на работния ден, местните минават през някой „pub” да пийнат по 1-2 бири, да социализират с приятели или колеги, след което се отправят по домовете си.

В следващите два дни разглеждаме града и се опитваме да усетим атмосферата. Времето е променливо и туристите са екипирани предимно с дъждобрани и ветровки. Дъждът е гарантиран поне няколко пъти на ден. Разглеждаме Guinness Storehouse (Пивоварната на Гинес), в която се научават интересни факти за начина на приготвяне на Гинес, а в края на обиколката се учим на техника за наливане на Гинес, както и имаме възможност да изпием по един, в кафето на върха на пивоварната – с 36 градусова гледка към целия град.

Разглеждаме Dublin Castle, Trinity College (с невероятната си библиотека), St Stephen’s Green Park (изключително красив парк в сърцето на града, в който човек може да изключи от забързания ден и градската атмосфера), O’Connell Street, Temple Bar и цялата централна част на града. Какво може да види човек в един град, освен ако не e попаднал в историческа скъпоценност като Рим. Град като град, със своята атмосфера и дух, хора и култура. Вечерта изморени, завършваме в приятно място хапване, разходка из вечерния град и последни разговори с нашите домакини. На следващият ден се отправяме на “road trip”. Истинското пътуването започва извън града.
 

Ден 3 - Giant’s Causeway /Пътят на великаните/

/Dublin – Carlingford – Belfast – Coleraine - Giant’s Causeway/

В ранни зори се изнизваме с багажа и хапваме по една бърза закуска в местната закусвалня за кафе и бейгъли, товарим багажа на едно такси и се отправяме към мястото, където сме си запазили кола под наем. Тук ще ви спестя всички подробности по наемане на кола и коя фирма да използвате, а коя не, само ще кажа, че след доста преговори, се оказахме със съвсем различна кола от резервираната и разбира се цената, която виждате по интернет сайтовете умножете я по три и получавате реалната обстановка. Накрая се озоваваме с едно Volvo i40, чисто ново, далеч по-голяма и модерна кола от предвидената. Аз се нервирам, че няма да сме с малка кола, предвид тесните пътища и не мога да оценя достойнствата на това бижу, докато в същото време дилъра на коли се опитва да ни пробута един джип, да сме виждали по-добре пътя. J

Приключваме с цялата хамалогия по колата, товарим багажите вътре и аз гордо сядам зад волана (десен), докато капчици пот започват да избиват по челото ми – обърнато движение, за пръв път на кола с десен волан, за пръв път шофиране, при което всичко ми се струва напълно хаотично, а и трафикът в Дъблин определено е от гъстите.

Носим си GPS от БГ – безценно – и сме ужасно благодарни, че сме го взели, поне през първите дни, а и до края на пътуването ни се оказва важна част от доброто ориентиране. Не че няма табели, знаци и карти, но в градовете е изключително задължителен и необходим, ако искате да намерите пътя. Десен волан, обърнато движение, градски трафик, докато стъпим на магистралата, вълнения покрай ляв бордюр, десен завой и хиляди кръгови по часовниковата стрелка, но стъпваме на магистралата и се отправяме към Giant’s Causeway (Пътят на Великаните), намиращ се в една от най-северните точки на Ирландия, крайбрежия район на Антрим, на 5 км от град Бушмилс.

Набираме увереност в шофирането, но левият бордюр си остава предизвикателство до последно. Пътят ни преминава през градовете Carlingford – Belfast – Coleraine. В Carlingford (Cooley Peninsula)  спираме за малко да се разходим. Градчето е притихнало, китно, красиво, а околността се простира на ивица от плажове, които по това време на годината са самотни и безлюдни. Градчето е място с богато историческо наследство.

Времето ни напредва, за това изоставяме това притихнало място и продължаваме нагоре към Belfast, с кратко спиране в замъка и директно към Coleraine. Скоро минаваме през градчето Bushmills и след известно лутане пристигаме в „областта” около Пътя на Великаните – наричам го област, защото е редица от хълмчета и полета, наситено зелени от покриващата ги трева, на които са накацали чисто бели къщи. Гледката е смайващо красива – контраст между ярко бяло и наситено зелено, много въздух, сякаш земята диша в пространството между накацалите къщи. Откриваме нашия хостел (Finn McCool's Giants Causeway Hostel) и тъй като денят преваля, бързаме да оставим багажа си и да успеем да видим Пътя на Великаните още същата вечер.
  

Giant’s Causeway (Пътят на Великаните)

Вървим с бърза крачка към мястото, все още е светло. Пътят се ниже покрай зелена планина и океана. Тук-там се мярва по някой турист, но по това време на деня мястото е спокойно. Пътят на великаните представлява "път" от каменни колони, с толкова правилна форма, че изглеждат сякаш са сътворени от човешки ръце, а всъщност са изцяло природно творение от базалтови скали. Според ирландската легенда Пътят е построен от гиганта Фин МакКул, а другият му край се намира на отдалечения на 120 км остров Стафа в Шотландия. Оставям снимките да говорят за атмосферата. Изморени и притихнали от красотата и спокойствието на мястото, вече по тъмно и с бавна крачка се връщаме към хостела. Вятърът се усилва и брули лицата ни. Студено е. В хостела ни очаква глъч от испански туристи. Хапваме по един телешки бургер приготвен от съдържателя и не след дълго изпадаме в безпаметен сън. Денят беше дълъг и изпълнен с хиляди впечатления и гледки. Утре сме отново на път...