Когато вали…

 …ми е понякога дъждовно и на душата.

Водата казват лекува, отмива, пречиства.

Също както сълзите пък облекчават, изтичат, отнасят...

…тъгата със себе си, части от спомени, нещо което е трудно да сдържаш в себе си и руква защото не може повече да издържа. Сигурно и небето понякога насъбира в повече и не издържа на цялото това напрежение и иска да се освободи от тежестта и товара си, да изтече като ручей и да се изсипе с пълна сила.

Навън ръми, цял ден е сивкаво и мрачно, капките дъжд се роят една подир друга по прозорците. Комините отсреща пазят като стожери, а в двора на училището децата джапат в локвите, крещят с пълен глас и се радват. Още не знаят какво е това меланхолия, или защо небето иска да се излее отгоре ни, защо ние хората понякога вътре в себе си сме цяла една агония – палитра от емоции, мисли, тревоги. Не знаят как с годините човек се променя. Как части от него умират, а други закърняват. Как бяло и сребърно се настаняват в косите му, как очите посърват и губят от блясъка си. Не знаят какво е да мислиш за утре, за другата седмица или за цяла година. Какво е да бързаш всяка сутрин за работа или вечер, за да приготвиш вечеря. Не знаят какво е да се откажеш от мечтите си, защото не си могъл всичките да ги вместиш в живота си. Да предадеш себе си, да предадеш някого; да се бориш усилено, но безуспешно.

Не знаят какво е да пораснеш. И дъждът, който за тях е веселба и радост как бавно се превръща понякога в тъга, понякога в меланхолия, понякога в забравена песен. Познават безгрижността на живота, но все още не я разбират, все още не са я осъзнали, не и докато по-късно не се сблъскат с отговорностите, битовизмите и света на възрастните. Сега всичко им изглежда „нечестно“ или „несправедливо“, всичко е „драматично“ и „трагично“, а само да знаеха, само да знаеха…

Как биха ли черпили с пълни шепи от живота, такъв безгрижен, насъбран в няколко локви от дъжд и порой от небето. Да джапаш лудешки, да тичаш на воля, да се скриеш под чадъра с калинки или в двора на съседа. Да правиш пакости, да се криеш от вашите. Да се катериш по дърветата, а някой да ти вика „Слез веднага, че ще се пребиеш!“. Много възможности и много хоризонти…

Дворът затихва от детската глъч. Остава шумът от дъждовните капки, леко потропват по перваза, а в далечината някой отговорен човек е тръгнал нанякъде с колата си. Има нещо „дъждовно“ в дни като този. В дни като този дъждът просто вали.