Животът като
среща на душите, разпознаването на другия и онова вътрешно усещане на „страннико,
някога май сме се срещали по пътищата на живота“.
Магичността на мига, в който си на правилното място, в точния момент, с точните хора и знаеш, че точно в този миг е поместена цялата истинност и споделеност на „вселената“.
Магичността на споделените мигове, за които си струва да затаим дъх, за да не избягат. Сякаш да ги запечатаме тук и сега. Ако може завинаги да уловим емоцията, да я поставим нежно в прозрачно кълбо и да се докосваме до нея когато ни се иска.
Магичността на припознаването в очите на другия – възхитата, с която очите ни се срещат, заедно изследват и откриват дълбочината отвъд думите. И там има тишина – има я. В тишината – удивление, загадъчност, усмивка, защото знаем...
Просто знаем и усещаме
магичността във всичките ѝ форми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар