Пише ми се за душата, нейните копнежи и мечти. За онова, което не смеем да признаем пред себе си и за което сърцето тайно мечтае, криейки се от ума. За мечтите споделени с нашето вътрешно аз, за усмивките зад сериозните лица, за страстта и ласките зад скованите тела.
Пише ми се за живота, скрил се зад ъгъла на онази улица, за мислите на хората, чакащи на светофара, за желанието да се пресегнеш и хванеш ръката на човека до теб.
Пише ми се за дълбоките копнежи, които се трупат и нагнетяват въздуха около нас, за несподеленото и неизреченото, онова измежду редовете или промеждутъците в откраднатите погледи. Пространствата между секундите, паузите между вдишванията, животът изнизващ се измежду пръстите ни.
Пише ми се за човешките взаимоотношения, пътешествията в непознатото, пътуването с лек багаж, олекотен от условностите на деня и човешките разбирания. Пише ми се за миговете на раздяла, на повторна среща, когато дъхът спира в очакване на неочакваното. За хората с лица заровени в земята. За паденията и възходите, за чисто човешкото и забравеното. Пише ми се за болката и тъгата в замислените погледи, миговете на радост и споделяне.
Пише ми се за всичко онова, останало по магистралите и черните пътища, онова загубено и намерено по пътя, забравеното, запечатаното, споделеното и несподеленото, единственото, специалното и живото в нас. Пише ми се за живота.
Пише ми се за живота, скрил се зад ъгъла на онази улица, за мислите на хората, чакащи на светофара, за желанието да се пресегнеш и хванеш ръката на човека до теб.
Пише ми се за дълбоките копнежи, които се трупат и нагнетяват въздуха около нас, за несподеленото и неизреченото, онова измежду редовете или промеждутъците в откраднатите погледи. Пространствата между секундите, паузите между вдишванията, животът изнизващ се измежду пръстите ни.
Пише ми се за човешките взаимоотношения, пътешествията в непознатото, пътуването с лек багаж, олекотен от условностите на деня и човешките разбирания. Пише ми се за миговете на раздяла, на повторна среща, когато дъхът спира в очакване на неочакваното. За хората с лица заровени в земята. За паденията и възходите, за чисто човешкото и забравеното. Пише ми се за болката и тъгата в замислените погледи, миговете на радост и споделяне.
Пише ми се за всичко онова, останало по магистралите и черните пътища, онова загубено и намерено по пътя, забравеното, запечатаното, споделеното и несподеленото, единственото, специалното и живото в нас. Пише ми се за живота.
Много вдъхновяващо пишете, млада г-це! Може би някой ден ще се срещнем по широкия свят и ще споделим мислите си на по чаша горещо "Американо".
ОтговорИзтриване