КАМЕННИТЕ ГРАДОВЕ НА ГРУЗИЯ

Непознати и мистични, каменните градове на Грузия таят в себе си останки от историята и легендите на тази древна държава. Разпръснати във всички краища на страната, каменните градове носят своето туристическо значение, но и очарованието от нещо древно, мистично и далечно в годините. Всяко място пази своя дух и своята история, до които можем само мимоходом да се докоснем, в опит да си представим какво е било тогава, някога по тез места. Единственото, което можем да направим е да ги видим с очите си, да чуем техните истории, или просто да се оставим на усещанията, които те ни носят. Да нарисуваме в съзнанието си картината, да съберем пъзела и да се потопим в приключението.

Най-любимият за мен от всички e:

ДАВИД ГАРЕДЖА

Намиращ се на границата с Азербайджан, Давит Гареджа е един от най-запомнящите се, древни скални градове в Грузия, основат през 6 век след Христа от Давид Гареджели - един от тринадесетте асирийски монаси, върнали се от близкия изток, за да разпространят Християнството в Грузия. Представлява манастирски комплекс от около 15 древни манастира, простиращи се на обширна земя между Грузия и Азербайджан. Местността е полупустинна и отделена от всякакви признаци на цивилизация.

Два са основните манастири – Лавра (намиращ се в подножието) и Удабно (на хълма над него). Разстоянието от столицата Тбилиси до Давид Гареджа е около 70 км, които се минават за около 2-3 часа път, тъй като пейзажът от градски, скоро се променя в широки полета и пустош без никаква растителност, само трева и отворени пространства накъдето поглед стига. Пътуваш така километри, докато пътят се стеснява все повече и става все по-трудно проходим – просто две ивици от изтъркани гуми и невероятни дълбини, проходими единствено с джип. В далечината се виждат хълмове и сред тях се таи скалният град – манастир.

Лавра е лесно достъпен, от пътя се стига право там. Ако решите да стигнете до Удабно, няма ясни указания, добре че предварително бях попаднала на информация в интернет обясняваща как се тръгва по една пътека зад манастира Лавра. Видях група туристи поляци, които се отправиха някъде в храсталака и решихме и ние да последваме оттам. Пътеката се вие високо и стръмно нагоре, ако не сте с подходящи обувки, по-добре е да не тръгвате. Някъде из справочниците пише, че се изкачва разстоянието за 15 минути, аз бих казала за около 40 минути ходене с добро темпо. На места се налага да си помагате с ръце, защото е стръмно и трудно проходимо, докато стигнете до по-добре отъпкана пътека. Изкачвайки се нагоре, виждам хребета, отвъд който нямам идея какво се крие. Стигам на върха и там се разкрива гледка към Азербайджан – пустинен пейзаж, обширни земи, пустош навред. В далечината долу се вижда стадо овце, в далечината в дясно се издига старинна сграда наподобяваща полуразрушена крепост. До там достъп няма, единствено можем да я съзерцаваме.

Виждам, че хората поемат от тази страна на хребета в обратната посока – на ляво. Потегляме натам и се оказва, че по цялото протежение на тясно виещата се пътека са подредени множество скални манастири, в които някога хората от близките селца са потърсили убежище от турските нашественици, надявайки се да не бъдат намерени сред пущинака и скалите. За нещастие биват открити и на това място загиват над 6 000 души. Мястото носи особена енергия, а по стените на параклисите, църквите и стаите са запазени фрески и стенописи.

Пътеката се изкачва в далечината и стига до каменен параклис, на върха на хълма, откъдето се разкрива невероятна гледка – простор, шир, необятност, красота! От там, пътеката се извива на обратно и поема надолу към манастир Лавра, покрай пещерата, наречена „Сълзите на Давид”.

Ако идвате насам, си отделете един цял ден, за да имате достатъчно време да разгледате всичко и да се посветите на невероятните гледки и странната енергия на това място. Гледката от върха на хребета е просто незабравима…