ТБИЛИСИ в снимки

Тбилиси видян от върха на крепостта Нарикала (на грузински: ნარიყალა). Градът се простира от двете страни на река Мтквари (Кура).

Старият Тбилиси – реставрирани къщи запазили облика на стария град на Тбилиси, разположени в подножието на крепостта Нарикала.

Паметник „Картлис Деда” (ქართლის დედა) – в превод – майка на Картли (от „ქართველები” – грузинци, грузински народ). Символ на града. „Майката на грузинците”, която се извисява на върха на хълм Сололаки от 1958 г. Двадесетметровата фигура на жена облечена в грузинска национална носия. Тя символизира нрава на грузинския народ: в лявата си ръка държи купа с вино, за да посрещне с гостоприемство тези, които пристигат като приятели, а в дясната си ръка държи меч, за да посрещне тези, които идват като врагове.

Крепостта Нарикала (ნარიყალა) – древна крепост построена през 4 век, на хълма с изглед към Тбилиси и река Мтквари (Кура).

Булевард „Руставели” и театър „Руставели” – носещи името на един от най-известните грузински поети (от 12 век) – Шота Руставели, булевард „Руставели” е най-централният булевард на столицата, с широки тротоари, сгради с красива архитектура, театри, административни сгради, магазини и кафенета. В сърцевината на града, това е място за приятна дневна или вечерна разходка.

Катедрала „Самеба” („Света Троица“) е третата по височина източно-православна катедрала в света и главният катедрален храм на грузинската православна църква. Построена е в периода 1995 - 2004 г. Катедралата е построена на левия бряг на река Мтквари в историческия квартал Авлабари. Катедралата се състои от 9 параклиса, 5 от които са разположени под земята. Общата площ на катедралата е 5000 км2 и височина 84 метра. Около самата катедрала е построен голям площад на 2 нива, който открива красива гледка към града от противоположната страна на Нарикала. Тук е приятно място за вечерни разходки и почивка. Залезът от тук е особено красив за наблюдение.

Улица Шарден – тясна, къса уличка, носеща името на френския изследовател Жан Шарден, който посещава Тбилиси през 1863 година. Тогава улицата се казва „черния ред”, защото е пренаселена с магазинчета и работилници. Днес улица Шарден е изпъстрена с китни барчета, кафенета и заведения – това е мястото, където се развихря част от нощния живот на Тбилиси. Струва си през деня дори просто да се разходите, защото всяко заведение носи своя специфична атмосфера, разнообразие и пъстрота.

Статуя „Тамада” – близо до улица Шарден, на площадчето преди самата улица почива бронзова фигура на мъж, който държи в ръце рог за вино (един от традиционните символи на Грузия – рог за пиене на вино). Тази фигура е увеличено копие на бронзовата статуя наречена „Тамада” (човек вдигащ тостове), открита по време на археологически разкопки в западна Грузия. Тези открития датират от 7 век преди Христа.

Сухишвили – статуя на основателите на световно известния грузински ансамбъл „Сухишвили” – Нино Рамишвили и Илико Сухишвили, в центъра на града. Ансамбълът е изнасял вече няколко пъти концерти в зала 1 на НДК у нас.

Сярните бани на „Абанотубани” (в буквален превод „квартал на баните”) – старинен квартал на Тбилиси известен със сярните си бани. Разположен на източния бряг на река Мтквари в подножието на крепостта Нарикала, кварталът „ Абанотубани” е важна историческа част на града – това е мястото, където според легендата, соколът на царя на Иберия, Вахтанг Горгасали паднал, което довело до откриването на горещите извори и в последствие до основаването на нова столица.

Паметник на грузинския поет Иетим Гурджи – близо до църквата Сиони се намира паметник на грузинския поет Иетим Гурджи (1875 – 1940) – бард, който композирал и изпълнявал свои и народни песни за кавказките народи. (Скулптор: Д. Микатадзе, архитект: Ш. Кавлашвили, 1985).

Вахтанг Горгасали – статуя на цар Вахтанг Горгасали, създател на столицата Тбилиси. Легендата гласи, че през 458 след Христа, мястото където се намира днешен Тбилиси е било покрито от гори. Цар Вахтанг Горгасали излязъл на лов в дълбоките гори със своя сокол. По време на лова соколът на царя уловил един фазан, но в борбата и соколът и фазанът паднали в един от близките горещи извори. Когато царят открил птиците, те се били сварили. Но царят бил толкова запленен от откритието на горещите извори, че решил да построи град на това място. Името Тбилиси произлиза от старогрузинската дума „тбили”, която означава топъл. Градът е наречен Тбилиси (топли извори) заради множеството сярни горещи извори на областта.

Мостът на мира – този модернистичен мост е съвсем скорошно творение на италианския архитект  Микеле ди Лучи. Мостът се простира на 150 метра над река Мтквари, построен по поръчка на кметството на Тбилиси, за да се създаде модерна дизайнерска постройка, която свързва стария Тбилиси с новата част на града. Официално мостът е открит на 6 май, 2010. Мостът разкрива гледка към църква Метехи, крепостта Нарикала и статуята на основателя на града Вахтанг Горгасали от едната му страна и към моста Бараташвили и резиденцията на президента от другата.
Конструкцията на моста е построена в Италия и транспортирана до Тбилиси с помощта на 200 камиона, а осветлението на моста е инсталирано на място по време на сглобяването на конструкцията.
Важно е да спомена, че много от местните не харесват тази модернистична конструкция и доста негативно се изказват по неин адрес, че не и е там мястото, но лично на мен, както и на всички посетители и туристи много ни допада.

Модерният мост и телевизионната кула – на преден план новият мост през нощта – осветен, а в далечината на хълма се вижда телевизионната кула, която с множеството цветни лампички, сменящи цветовете си, прилича на сграда от Лас Вегас. :-)

Нощен Тбилиси – Тбилиси през нощта е красиво осветен, с усещане за уют и топлина. Красивите лампи с орнаменти из целия град не са сложени просто за украса. :-)

Орнаменти и лампи – целият град е „изографисан” с множество орнаменти в най-красиви шарки, форми и мотиви. Моите любими лампи са на всяка улица, булевард, място – от различни по-различни и от красиви – по-красиви. 

Хачапури – не можем да пропуснем и някои вкусотии от местната кухня. Хачапури се яде навсякъде и по всяко време. Най-близкият еквивалент, който можем да дадем с българската кухня е баница, но само един от видовете му. Има различни видове хачапури, според региона – ачарули, мегрули, имерули. Най-общо казано представлява омесено тесто, в което се слага сирене (местното е по-различно от българското), „разточва” се с пръсти, да стане като тънка питка и се пече във фурната. Различните видове хачапури се правят по-различен начин.

Хинкали – любимите хинкали! Няма човек, който да ги е пробвал и да не са му харесали. Еквивалент – пелмени, но доста по-големи като размер и задължително вътре с месо и много местни подправки, които придават специфичен вкус. Много питателни и вкусни. Не се нуждаят от повече „реклама”, просто ако имате възможност ги пробвайте.

Лаваши – местният хляб. Тънки и продълговати питки, които се пекат в специални пещи – залепят се за стената на пеща. Купуват се горещи и се хапват с масълце и сирене (е, не е задължително). Много вкусен хляб!

Кхава (кафе) – моето любимо кафе. Нищо по-особено, в Грузия до скоро се пиеше предимно кафе направено на джезве. Наскоро навлиза еспресо и капучино. Има едно местенце в старата столица на Грузия – Мцхета, което се казва „Салобио” („място където се прави боб”), и там кафето винаги го правят с такива рисунки и красоти. Винаги го посещавам, за да се порадвам на това, каква шарка са ми подготвили този път. Ето и няколко варианта да се порадвате и вие. :-)