ЕДНО ОТ ОНЕЗИ ПЪТУВАНИЯ

Има пътувания, които са по-различни от онези, стандартните или общо-понятните. Това е едно от тях – едно от онези пътувания, в които хора от различен произход, възраст, град и интереси се събират заедно да направят нещо. Те не знаят какво ще се случи, не знаят и какво ги очаква, но тръгват в тръпнещо очакване, любопитство и може би капка притеснение.

Те всички се срещат – в уречения ден, час и място. Там са и се вълнуват. Вълнуват се и тези, които са ги събрали. Вълнуват се и тези, в чиито ръце ще бъдат поверени в следващите няколко дни, часове и минути. Вълнението е споделено и сгъстява въздуха. Започва се и всеки се представя. Споделят се очаквания от предстоящото, минали спомени, смях и леко отпускане. Напрежението утихва, а очите се пълнят с любопитство, а може би и с капка досада? Един ги води, другите следват. Колебаят се, кой кого да последва. Дават се мнения, хвърлят се реплики, шум, глъч и много приказлива еуфория. Важното е, че всички са там, заедно, макар и още да не го осъзнават и това, което изживяват по някакъв странен начин запечатва мига. Не го осъзнават, но ще остане някъде в спомените и някой ден ще се сетят, че са били там – на това място, с тези хора, в тези вълнения и преживявания. Ще се сетят с усмивка, която ще озари лицата им, а други и с чувство за малко тъга. Това са едни от онези пътувания, в които хора различни, събират се. Заедно, споделят и казано и премълчано, споделят 2 дни изрязани от ежедневието си и там някъде в това пътуване се раждат приятелства, приятни мигове, нови идеи, много смях или просто поредното изживяване.

Сега са спокойни, защото са в сигурни ръце. Не знаят коя е следващата стъпка, но се оставят да бъдат водени. Имат съмнения, но са симпатично отворени към нови идеи, нестандартни хрумвания и различното преживяване. Дръзват да рискуват и да пробват новото, стъпват с крачки – реални и истински. Смеят се и продължават да правят стъпките, стават все по-смели и все по-разчупени. Идва финалът на първото „полувреме”. Време е за заслужено приятна почивка. Свърши се, но идва и ден втори, в който има да се случват още куп интересни неща.

Сутрин е. Слънцето вече напича, макар в планината сред тези високи гори. Леко мързеливо е, особено след вчерашните вълнения, но стягаме тяло и дух за предстоящия ден. Събуждаме деня с приятно загряване – банално и простичко, но весело и разчупващо. Смеят се – те си знаят защо, познават „скритите ризи”. Говорят, не спират, шумни са и енергични. Така може би скриват и тихото вълнение или слабия страх да не бъдат разкрити.

Време е – спуснете пердетата! Време е представлението наистина да започне. Досега само играхме, а сега е време и за нещо повече – да пресъздадем реалността в играта и в ежедневие. Всички се мятат през глава в това преживяване. Дават своите досега таени 100%. В това те са най-истински и можеш да видиш цялото им старание, а също така голяма доза смях, весели погледи и щастливи мигове. Така в групи събрани те творят своето нещо, а ние подготвяме мястото, където то ще се случи.

Време е – време за второто полувреме. Всички подготвят се в сценична треска. Потрудили са се и заслужават всички аплодисменти, за това, което искат и ще ни представят. Завърта се лентата с пълна скорост. Кадрите текат един след друг. И там някъде пред обектива заиграва драма, а романтичният Алехандро търси пътя към своята любима, загубена в заблудената любов на стария похотлив фармацевт д-р Щипиньо. В кадър изгрява убийство и измама в едно застаряло казино. Касандра се буди с нови прозрения. Звездните рейнджъри завладяват галактиката с „ентусиазъм и развитие”! Сцената оживява, както и окото на обектива. Запечатани в действие, актьорите се поздравяват. Бурни аплодисменти, незабравими сцени и мигове, вълнуващи образи и персонажи. Всички споделили това дълго пътуване ... потапят се в емоцията и вечерните страсти.

Сутрин е. Май всичко свърши или дойде до своя естествен финал. Време е? Да, време е да си тръгваме, а каквото било – останало е запечатано – тук, в този ден, на това място и в тази компания. Запечатано за поколенията. Какво - ще попитате? Е, те си знаят и някой ден ще си спомнят. Група от хора събрана на едно място – различни и всеки със своите истории. Събрани да споделят едно пътешествие, което някой ден ще се превърне в един истински сценарий. А онези, родени за широката българска сцена ще се върнат в спомените си към този незабравим спомен и в блясъка на камерите ще се изправят и ще разкажат за - Едно от онези пътувания!

А за нас остава усещането за вътрешно удовлетворение от поверените ни мили гости. За това, че бяха тъй смели, тъй дръзки и с широки възгледи и оставиха много материал за размисъл. Идва моментът на всяка раздяла - естествен завършек на всяко вълнуващо преживяване. Разделяме се и ние и всеки потегля. Дали ще се видим – това никой не знае. Това бе едно от онези пътувания, в които човек преоткрива себе си и оставя и място за тиха носталгия...

... из „Мемоарите на един тиймбилдинг”... :-)