Ден като ден.
Понеделник като понеделник.
Седмица като седмица.
Месец като месец.
Година като година.
Погледа назад и просто един живот като живот.
Живеем го… някак, кретаме по отъпканите и не до там
пътища, къде твърде много бързаме към бъдещето, къде сме останали в минали
спомени, все в масовката на познатите сценарии за живот, дори няма да ги
изброявам, защото са достатъчно потискащи.
Достатъчно ли е да минем по стъпките на нашите
родители, за да кажем че сме изживели живота си добре? Достатъчно ли е да
избягаме възможно най-далече, за да кажем, че животът ни е бил по-различен? С
какви очи виждаме живота? С какво сърце и душа го изживяваме? Кое е ценното за
нас, за мен, за теб?
Живот… дума започваща с буква, която има начало,
среда и край… една мистерия изпълнена или изпразнена от съдържание, като чашата
полу-пълна/полу-празна с вода. И в края на „деня” остават хиляди въпроси или
просто потребност да усетим, да видим, да чуем, да вкусим, да изпитаме, да сме
доволни… да бъдем себе си.