ЗАЛЕЗ

Цветовете на залеза са топли на фона на отиващия си ден. Багрят небето в розово, лилаво и синьо. Понякога са в златно и черно, нямат предвидимост. Обичам залезите, защото в тях можеш да окъпеш очи след един преизпълнен ден, или да намериш смисъл когато не си открил такъв другаде.

Небето крие своите тайни. Понякога се чумери и бушува. Друг път рисува красиви пейзажи и те кара да мечтаеш. А тайните се разстилат като облаци пълзящи от Европа през океана, достигащи далечни брегове, за да се разлеят по някой притихнал морски бряг.

И както всяко друго нещо в природата залезът винаги се променя, дори самият ти да оставаш статичен и с години да го наблюдаваш от едно и също място. Сякаш построявайки градове и цивилизация сме се опитали да придадем нещо стабилно в един постоянно променящ се свят. Да го уловим за миг, да го спрем, но всичко над главата и под нозете ни тече в хода на времето и изтича, както сезоните менят облика си, така „времето“ във всичките му понятия мени хода си и се променя.

В кръговрата на живота всички краища са начала или всеки завършек е портал към нещо ново. Какво ли би? Ако? Играта на съзнанието, търсещо нещо стабилно за което да се закачи, защото промяната е твърде обезпокояваща за него.

Ами ако просто се пусна…

В залеза, в топлината на небето, което ме поздравява със своето настроение, каквото и да е то сега.

Разкош J