Днес ми се живее „извън-матрично”.
Не ми се насилва да работя, когато не ми се работи, и се отпускам в това
просто да бъда, така както го усещам, без да си налагам усилия, за нещо, което
не искам. За това го кръщавам ден извън матрицата на ежедневието. Тялото ми е
закотвено на бюрото, в офиса – мислите ми са много далече. Щом дам свобода на
съзнанието си, да не е вкопчено в „трябва” на реалността, се отнася на един
далечен морски бряг – няма значение къде, просто спокойствие, слънце, тихия
повей на водата, която бавно приижда и се оттича – като живота – приливи и
отливи, ден и нощ, радост и тъга – всичко се прелива в дуалността и
полярността. Едното не съществува без другото и ние се носим по вълната на
потока.
На брега е спокойно, това което омиротворява душа ми. Мога да усетя чистотата
на брега, изчистен от хорската глъч и сбирщина, чисто, просто, природата диша в
уединението си. Стъпвам на пръсти, за да
не нарушавам хармонията й. Разхождам се боса, водата плиска стъпалата ми и
всичко е по-живо от всякога. Там съм, където ми се иска да бъда. Животът е този
вътрешен мир, в който откриваме себе си, за да се отворим навън. Онова, което
ни заобикаля е вибрацията, която подхранва живота, ако сме в правилната за нас
среда!
Тук мога да бъда просто себе си, на този бряг, на това място изпълнено с
толкова живот и потокът на живота тече, влива и се отлива през нас, а аз танцувам
боса, волна, просто се нося в своя ритъм, свързвам се с тялото си и се
разтварям в потока на живота.
